Жеравна се намира на една гора и пет завоя разстояние от Котел. Планините леко се отдръпват една от друга, пътят почва да се вие по-нашироко и там, отвъд изпечените до златисто ливади и рошавите от вятъра дървета, гушната под боровите гори е Жеравна.

Селцето е малко, с около 350 къщи, а калдъръмените му улички, прилични на русла на пресъхнали реки са извити и преплетени като конци в чиле. Високите каменни дувари ревниво пазят дворчетата на къщите и само някое безумно смело цвете наднича над керемидения им връх. Къщите са от нелакирано дърво, тук-таме потъмняло от времето, тук-таме избеляло от времето, строги, с нахлупени стрехи. Но когато някоя от тях си накриви цъфнало мушкато на парапета на втория етаж, става като млад левент тръгнал на среща. Зад стените на тези малки тъмни крепости те посреща такова изобилие от цветове, каквото не си очаквал да видиш, идвайки от сиво-кафявата строгост на уличките. Явно в планината красотата е заключена зад девет врати. Ах, тези градинки! Такова буйно и свежо съчетание на всякакви цъфтящи и красящи! Бели, жълти, червени, лилави, зелени, оранжеви багри, смесени в обща палитра, не можеш да им се нагледаш. Вътре в стаите цветовете отново избликват в неочаквани съчетания – по килимите, чергите, губерите се надпреварват да се пъчат ярко синьо до оранжевото, червено до пембеното, зелено до лилавото. Вакханалия!

Сядаш на чергата, погледът ти се плъзга нагоре, а от гредите отново ти се усмихват цветя. Поглеждаш дантелите по краищата на кенарените кърпи – отново цветя. Явно те са били основната прелест в иначе семплия бит на българите от преди двеста-триста години.

Обиколката на плетеницата от улички не трае дълго, а и скоро неизменно попадаш на вече познати места или срещаш вече познати лица на чужденци, украсени с табелки с имена. Всъщност в селото непрекъснато се сблъскват модерното и старинното. Модерното в лицето на лъскавите джипове, паркирани до зидовете, поръбени със здравец; табелата “Еко-хаус”; чешмата с бутон пред къщата на Йордан Йовков или подвикващите “Only for you” музиканти, изпълняващи китка от народни песни плюс “О, Сузана” на англоговоряща бабка с бастун.

Хубаво е да се събудиш сутрин в Жеравна. Слънцето блести в морето от керемиди, въздухът е свеж и прохладен, чуват се приглушените гласове на животни. Уличките са пусти, туристите още не са плъзнали по тях. Сандвичите с кашкавал в механата ухаят, чаят свършва след втората поръчана чаша, но вече сме свикнали – предната вечер и кюфтетата, и бирите, и шишчетата свършваха с нашата поръчка. Почувствахме се направо като римски патриции, разоряващи малък град с претенциозната си гощавка.

Горите по склона и поляните разпрострени в ниското ни зоват, но подвластни на лудата си градска природа отново поемаме на път, към нови гледки, нови красоти, нови планини – Родопите.

L