Херодот разказва следната история за цар Поликрат:Цар Поликрат бил владетел с необикновен късмет – всичко с което се захващал, завършвало успешно. Отначало владеел остров Самос заедно с братята си, но след като убил по-големия и прогонил по-малкия, останал единствен владетел. Имал мощна флота и спечелил много битки срещу армиите на останалите гръцки острови. Водещата му идея била, че другите царе ще го почитат много повече, ако ги завладее и после им върне част от заграбеното, отколкото ако ги остави на мира. Късметът му бил толкова необикновен, че неговият приятел Амасид му написал писмо: “С удоволствие научавам, че моят приятел и съюзник благоденства, но твоят необикновен късмет не ме радва, защото знам, колко са завистливи боговете. За мен и за скъпите ми хора бих желал успехът да се редува с неуспех и затова бих предпочитал да живея с променлив късмет, а не с постоянен. Всъщност, никога не съм чувал някой, който има успех във всичко, да не е свършил нещастно и да не е бил унищожен напълно. Затова ме послушай и предприеми нещо срещу твоето щастие – избери най-скъпото си, загубата на което ще те натъжи много и го изхвърли така, че никой никога да не може да го намери. Ако и след това успехите не почнат да се редуват с неуспехи, повтори метода отново.”Поликрат решил, че съветът е мъдър, мислил и накрая решил, че най-скъп на сърцето му е големия му смарагдов пръстен с печат. Качил се на най-голямата си галера, отплувал навътре в морето и тържествено го хвърлил във водата.Върнал се в двореца си и затъгувал. Но след 5-6 дни един рибар донесъл като дар на царя грамадна риба. Разрязали я, за да я сготвят и в корема й намерили изгубения пръстен.Щом научил това развитие на нещата Амасид се натъжил много – той разбрал, че Поликрат не ще успее да избегне ужасната си участ. Всъщност познал – Поликрат загинал от жажда, разпънат на кръст насред пустинята.Тази история си повтарях наум, докато Ричи преравяше морето, за да открие очилата, които вълните отнесоха от лицето ми. Какво ли нещастие ми е било спестено? Каквото и да е, дадох своята жертва на божествата и отново очаквам порция щастие. 🙂L