Търся ги. Търся детски книжки из книжарницата за подарък. И ми е трудно.Онзи ден търсих книжка за детенце на годинка и половина. За моя радост се оказа, че е пълно с шарени книжки с дебели страници, дето не могат да се мачкат и късат от малките пръстчета. Попрелистих ги да видя какво представляват отвътре и видях чудесни илюстрации обяснени с едни дълги и сложни поеми, с обратен словоред, с изречения преминаващи през няколко стиха и едни трудни думи, дето и първокласник биха объркали. А това са книжки за бебета, които тепърва учат езика!Сетих се как навремето четях по няколко пъти на ден една и съща любима история на децата си, и как непрекъснато редактирах текста, защото някои думи и словосъчетания няма смисъл да се обясняват на детенце на една-две-три годинки. И как като се научиха сами да четат ме питаха недоумяващо: “Мамо, ама тук защо пише “Мисис Мишимаус”, тя нали е госпожа Мишимаус?” Но ако текстът е поема, как горките майки могат да я редактират?Накрая, на принципа на най-малкото зло, избрах книжка, в която за всяко животно има късичко стихче. Дано детенцето я хареса и разбере!Проблем има обаче и с книгите за по-големите деца. Има класически детски романи, издавани в жълта и зелена поредица, не помня от кое издателство, които доста родители пазят от детството си. Има разни томове с приказки. Има я новата по-луксозна серия на “Труд”. Не намирам само съвременни детски романи. Търсили ли сте? Почти няма. Това за мен обяснява огромния успех на книгите за Хари Потър – те просто нямат конкуренция! Съвременни книги за деца, но не бози, описващи някакви налудничави приключения, а книги, насаждащи понятия за добро и зло, за чест и смелост, за вярност и обич – това, което наистина докосва душата ти и остава в нея, няма. Да е жива и здрава Джоан Роулинг, че се появи и прописа!Защо няма нови детски писатели и нови детски книги? Къде е съвременната Астрид Линдгрен да опише детството на сегашните деца и необикновеното в него? Къде са Братя Мормареви, с тяхното чувство за хумор и ведър дух?Дали няма нови романи защото детството се свива все повече под натиска на обществото – да знаят децата, нека нищо не им е чуждо, защо им са романтика и високи чувства, да се учат от реалността. Само че реалността е сива и груба и мечтите които предлага, може да са екстравагантни и луксозни, но не са истински мечти. Истинските мечти идват отвътре, стигат надалече, летят на високо, и нямат парично изражение. Къде ще стигнем без детски мечти?Няма книги и за тийнейджъри-мечтатели. Има – “Уроци по целуване”, “Момчетата не знаят какво искат”, “Съвети за влюбени момичета”, “Невероятен късметлия си, Дино”. Е, добре, и любовта си има техническа страна, която трябва да се научи от някъде и която може да е интересна и забавна. И бройкането на гаджета си е вид спорт, но все пак, нещата не се изчерпват само със свалки и секс. Другото, нежните чувства, стремежа да разбереш човека срещу теб, го няма в тези книги. Поне са отлични пособия как да се гримираме, да си скубем космите по тялото и да пазаруваме стилни дрешки.Затова, мили мои блогъри, помислете, почувствайте – да не би вие да сте новите детски писатели, които ще мътят детските глави с приказки за невероятното, почти недостижимото и прекрасното? Ако сте – моля ви, пишете! Има нужда от нови истории. Нали ви казах – често купувам детски книги, улеснете ми живота! ;-)LP.S. Днес се навършват 6 месеца от смъртта на Марко Стойчев – половинката от писателския тандем Братя Мормареви (те не са братя, нали знаете?). Нека го споменем с добро за това, което е оставил след себе си.