Блогът излиза в блоганция.Не че не му беше забавно да надзърта през прозорчето на компютъра си и да разказва за видяното по другите прозорчета на разни-разнообразни рошави, забързани или самотни физиономии.Само че сега принудително ще си поспинка две седмици, докато двете му глави – едната рошава, другата – не толкова 😉 са заети с пъхане на парцалки и обувки в големи кутии на колелца. И докато ония двамата се чудят на количествата продукти на химико-фармацевтичната промишленост, които ще носят със себе си, блогчето ще разкаже новината – двамата ще се запилеят за две седмици във Виена. И този път няма да лъже, защото първи април мина и замина…Всичко това не трябва да говори за мир и покой. Не, о, не! Това е като количките с инерционен двигател – дърпаш ги леекичко назад, задържаш, и като ги пуснеш – носиш си суха храна за три дни, за да не умреш от глад, докато четеш впечатления и гледаш снимки.За щастие/нещастие на блогчето не се очертава интернет достъп по време на ваканцията ни. Ще проведем на живо експеримента колко дни може да оцелее интернет-маниак, като му дръпнат жицата.Ако резултатът бъде поява на блясък в очите, тен по кожата и пружинки в походката, експериментът ще е повече от успешен.А, да, и ако времето се случи лошо, да знаете, че сме си го взели с нас. На вас по къщите и офисите и без това не ви трябва. ;-)Отлитамe…L & R