Category Archives: Размисли
Любовта е зодия Водолей
И после се чудим защо е такава странна, нелогична, летяща в облаците и въобще съвсем, съвсем налудничава. То си е ясно – от зодията й е.
Водолеите са дружелюбни – така и Любовта по хората ходи и с всеки се опитва да бъде приятел. Показва на всички ведрото си усмихнато лице и ги примамва в капана си. Но след като се влюбиш, се оказва, че разсеяната и отвеяна Любов съвсем не е помислила за всичко. Дали ти отвръщат на любовта – кой знае? Дали човекът отсреща е подходящ за теб – че кой да мисли? Ще бъдете ли щастливи или не – всички тия подробности нея хич не я вълнуват. Обичате ли? Обичате! Толкоз!
В нашия рационален и мъжки свят, Любовта е по женски кокетна и нелогична. Как иначе да си обясня, че съседката ми е влюбена в мъж с 12 години по-голям от нея, че племенницата ми въздиша по другарчето си от детската градина, а най-добрата ми приятелка се хвана с мъж една глава по-нисък от нея? Няма ред, няма дисциплина.
Ако Логиката правеше двойките, тогава всичко щеше да е симетрично, подредено и организирано. Може би Логиката е зодия Дева? Но Девите са притеснителни, та сигурно затова не се е захванала с човекогрупиране.
Виж, Любовта не страда от скрупули. Намира ти някой, в когото се влюбваш безпаметно и колкото и да се питаш – какво всъщност е Любовта – отговор не намираш. Ако е чувство – защо е хем приятно, хем болезнено? Ако е мисъл – защо ни отдалечава от разума? Ако е действие – защо само въздишаш отдалеч, мечтаеш и не смееш да си кажеш дори?
Все пак, казват, че Водолеите живеят в бъдещето. Може това да е отговорът – колкото и да е болезнена Любовта, пътят ни към бъдещето минава през нея.
L
Мъката е зловредно животинче
Дребно и с остри зъбки. Има си много скривалища навсякъде из мен и току ме изненадва.
Понякога се таи в очите ми, понякога се таи в ума ми, понякога е в тялото, в ръцете, дори и в гласа ми. Често огладнява и почва да ме гризе. Тогава сълзите потичат от очите, тялото се сковава, ръцете се разтреперват, а гласът изчезва.
Мъката е дребна и не може да ме унищожи. Нанася малки поражения, които оздравяват. Лесно се плаши от шум, от активност, от човешки компании. Тогава се скрива нейде надълбоко и може би заспива. Изглежда сякаш я няма, сякаш си е отишла завинаги.
Но тя е упорито животинче и не се отказва лесно. Някои думи, някои спомени й служат за примамка. Тогава дотичва бързо и ме захапва лакомо. Най-активна е вечер, когато няма какво да я плаши. Тогава съм изцяло нейна.
Защо я търпя и не съм я изгонила? Защо я оставям да глозга отново и отново спомените ми?
Просто е. Чакам да изяде цялата болка. Спомените ще станат светли и ще се радвам, че ги имам.
L
Липси
Тук съм, ето ме! Защо ли някои хора ми казват, че им липсвам? Аз не съм изчезвала.
Може да ви липсва написаното от мен, но за да пише човек, му трябва муза. В момента моята е на ски-почивка нейде и сигурно пътищата обратно са затрупани от сняг. Но аз съм тук.
Знам, че много хора четат тук, но не смеят да ми се обадят. Затова ще кажа публично – липсвате ми! Липсват ми старите приятели, които не се обаждат, които не смеят да ме заговорят. Липсват ми и новите приятели, за които нямам време, защото отново почнах работа.
Не се страхувайте да ми се обаждате. Аз съм все още жива, все още се радвам да общувам с хората, все още ме вълнува как сте, какво е новото при вас и мога да говоря както за сериозните ви проблеми, така и да се смея над ежедневните дреболии.
Аз съм тук. И вие ми липсвате.
L
Гробищно – оптимистично
Първи са благодарностите – благодаря на всички за милите думи и съчувствието! Признателна съм, задето в тежкия момент мислихте за нас и ни подкрепяхте! Благодаря Ви!
Втори са извиненията – ако смятате, че темата за гробищата е проява на лош вкус – просто не четете повече.
Трети са разсъжденията – по темата за гробищата, избрана очевидно защо.
***
Който си мисли, че гробищата са мрачно, страшно и подтискащо място много греши. Всъщност, който си го мисли, сигурно почти не е стъпвал там. Фантазиите за бродещи духове, за надигащи се скелети и прочие холивудски кич нямат нищо общо с реалността.
Гробищата са спокойно и тихо място. Място на обич.
Всъщност гробищата са място за живите. На мъртвите и без това им е все едно къде ще ги оставиш, колко мрамор ще струпаш отгоре им, какви свещи ще им палиш. Те са мъртви. Тяхната роля на този свят е свършила. Единствено тялото им все още участва в кръговрата на веществата.
***
Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е.
Не ми разправяй, че е тест,
Че съм благословена,
Че съм избрана точно аз
От всички в таз вселена.
Не отговаряй вместо мен
На моите „Защо?”-та.
Не казвай докога да жаля,
Че кратък бил живота.
Недей тегли, недей мери
На мъката товара.
Не ме учи как да скърбя,
Кога да разговарям.
Във болката си потопена
За всичко аз нехая.
Но все пак, застани до мен
И стой със мен до края.
Приемай ме, каквато съм,
Как плача, как немея.
Хвани ме просто за ръка,
Кажи ми – „С теб жалея!”
L
Криско
Когато след 9 месеца щастливо очакване бебчо се роди със сериозен здравословен проблем, помислих, че животът ми свършва. При съвършено здрави родители и нормална бременност, състоянието на детето се оказа огромна ужасна изненада.
Липсата на информация как и дали ще може да живее, липсата на компетентна медицинска помощ ме запокитиха на самотния остров на отчаянието. Все пак, за пореден път в живота си събрах сили и преглътнах сълзите си, за да докажа, че и сам воинът е воин и да се науча да правя най-доброто за детето ми, доколкото ми е възможно и докогато ми е възможно.
Всяка майка е ангелът-хранител на своето дете, такава трябваше да бъда и аз, въпреки ужасните перспективи, които медицината чертаеше пред моето малко момченце.
Депресията
Имаше един виц
–На каква възраст сте и страдате ли от депресия?
Ако сте под 30 – за каква депресия ми приказвате!
Ако сте над 30 – ами вие какво друго очаквате?!
Тази тема е болезнена. Пък и всъщност, психо-докторите я водят болест и я лекуват с лекарства. Дали при всекиго е необходимо не мога да кажа, но мога да споделя собствените си преживявания и размисли по темата.
Бях над 30. Бях потънала до уши в рутината на служебния и семейния живот. Уж вече всичко в живота ми се беше урегулирало, дори и развлеченията, когато госпожа Депресия ме посети и остана. За повече от година.
Истинските неща
Истинските неща не стават бързо. Обикновено човек знае предварително, че създаването на нещо истинско ще му отнеме време. И е готов да отдели това време. Знае, че докато го създава, няма да изглежда само в най-добрия си вид, знае, че докато го създава, няма да е вечно усмихнат и щастлив. Но това не му пречи.
Защото почне ли да го прави, той става съсредоточен. Изключва се от околния свят. Всяко негово действие вече е насочено към една единствена цел – да създаде истинското нещо. Дали ще е картина, скулптура, книга, измазана стена, торта, плетиво, любовна връзка, няма значение.
Истинското нещо те поглъща целия и изцежда най-доброто от теб. Докато го правиш, го виждаш пред очите си завършено, потъваш в мечтите си и трудът не ти тежи. Защото ти си на път към срещата с твоето истинско нещо. Защото удоволствието от него е докато го създаваш.
Извинете ме, че напоследък не пиша в блога. Просто още съм на път към моето истинско нещо и то ме е погълнало изцяло.
L
Обичам те, защото…
си хубав – и привлече погледа ми,
си умен – и задържа вниманието ми,
си решителен – и спечели уважението ми,
ме разсмя – и ме спечели за публика,
си честен – и завоюва доверието ми,
си нежен – достигна до същността ми,
си постоянен – а това ме кара да съм сигурна в любовта ти.
Обичам те и те чакам!…
L
Как се лекува разбито сърце?
Да, дори напредъкът на медицината още не е успял да разреши проблема. Как да не ти дожалее за нещастните страдащи. Затова предлагам няколко “домашни” рецепти за справяне с мъката.
И така, какво имаме в наличност – едно разбито сърце, страдащо от несподелена или отминала любов и един разум, който неизменно се връща към темата, дъвче я отвсякъде, търси си грешките и се самоизтезава. Любимият все още е любим, все така привлекателен, незабравим и желан.
Какво трябва да направи човек? Ами да обърне последователността – да го направи нежелан, забравим и в крайна сметка нелюбим. Да го превърне в един от многото крачещи наоколо същества, на които кой ли въобще обръща внимание?
Ето няколко идеи:
