74-ти плувен маратон Галата – Варна (2014)
Първата неделя на август за 74ти път събра желаещите да преплуват 4.5 км от нос Галата до втора буна през Варненския залив. Пред Морска гара се тълпят състезатели от спортните школи на цяла България, варненци, за които участието в маратона е малка лична традиция, любители на плуването от близо и далеч, мъже, за които преплуването на залива е доказателство, че все още са силни и могат, и жени, които не отстъпват на мъжете по издръжливост.
Всяка година броят на участниците в маратона расте. Тази година в него се включиха 280 души, с двама повече от миналата година.
Подслушах неволно инструкциите, които треньорката Снежана Пенева даде на своите млади плувци от ПСК “Черно море” Варна. Разделя ги на групи според скоростта и издръжливостта им и им внушава да се движат с останалите от групата си. Все пак морето е сериозно предизвикателство и най-важното е да се избегнат инциденти. Тези, които вече са го плували са водачи на групите. Най-бързата състезателка на клуба – 14-годишната Ивет Шумкова ще се бори за място в призовата шестица. От предишните си участия вече има едно четвърто и едно пето място и тази година се надява за още по-добро представяне. Най-малките участници са на 11 години, но вече правят планове да спечелят наградата от 500 лв. за победителя.
Докато чакат за предстартов преглед и регистрация, плувците имат възможност да напишат или нарисуват своите послания към участниците на големите бели листи, осигурени от организаторите.
Никол Кошеджийска от клуб “Младост 91” Пловдив, печелила първо, второ и четвърто места във Варненския маратон пожела успех на всички и равен брой стартирали и финиширали. Николета от Варна поиска да няма медузи в морето – най-голямата неприятност за плувците. За всеобщо щастие, желанието й се сбъдна. А треньорката Снежана Пенева дори написа стихотворение по Валери Петров.
Повечето участници са дошли на групички. Една от компаниите се състоеше от бегачи, които всеки уикенд тичат организирано по 5 км. Решили да се пробват на същата дистанция по вода. Има компании от фитнес-клубове, приятели, колеги. Има участници и от Националния алианс на хора с редки болести, дошли да изпробват силите си в морето след прекарана тежка операция.
Д-р Божидар Бакалов разказа, че преди години е убедил организаторите да предвидят награда и за плувци с увреждания, впечатлен от постиженията на Иван Иванов на 68 г., инвалид първа степен, редовен участник в маратона, който плува само с ръцете си. Освен него има участник с един крак и участник с частична парализа. Маратонът е техният начин да покажат, че човешкия дух може да надмогне сериозни проблеми.
Съдиите проведоха инструктажа и участниците по реда на регистрацията си се качиха по военните катери, които да ги откарат до нос Галата. След силното вълнение предишния ден, морето е по-спокойно, но вълните все още затрудняват плуването.
Участниците наскачаха от катерите във водата и в 10:45 ч. стартът беше даден.
40 минути по-късно първата група от шестима приближи буната. Зрителите станаха свидетели на атрактивна борба в последните метри. Първи до финала достигна Теодосий Чернев от Бургас с време 51:53 мин. Секунди след него пристигнаха Арсений Бекетов от Варна и Цанко Цанков от Бургас, Димитър Атанасов от Сандански, Петър Божилов и Лъчезар Шумков от София. Цялата първа шестица финишира много оспорвано в рамките на една минута.
Пет минути по-късно доплува и първата при жените – Никол Кошеджийска, лъчезарно усмихната. За нея това е втора последователна победа в маратона.
Междувременно г-жа Парушева – дългогодишен организатор на събитието, съобщи на публиката, че 4000 лв. от фонда за организирането му са били дарени на пострадалите от наводненията в Аспарухово.
“Втората при жените финишира!” възкликна водещият малко по-късно. Във водата се мяркаше розова шапка, която се оказа, че е … на главата на младеж. Скоро след това доплува и втората при жените – Габриела Георгиева от София, следвана от Мария Златкова от НСА София.
След тях се зареди шарената колона от плувци с разнообразна възраст и националност. Най-младият участник беше на 11 години – минимално допустимите от регламента, а най-възрастният беше 76-годишния Кольо Димитров от Варна. Имаше плувци от Русия, Унгария, Белгия, Македония, Канада. Водещият ентусиазирано им задаваше въпроси на български и по-голямата част успяваха да го разберат и отговорят. Оказа се, че за повечето от тях това е поредно преплуване на варненския залив.
Родителите напрегнато се взираха във водата, а треньорите окуражаваха всеки свой възпитаник, доплувал до буната. Накрая, час и половина след пристигането на първия, маратонът беше обявен за закрит. Доста участници доплуваха след контролното време и макар че не бяха включени в официалното класиране, получиха фанелка за участието си.
href=”http://xpucmo.com/wp-content/uploads/2014/08/DSC_0994.jpg”>
Кметът на Варна Иван Портних награди първите шестима при жените и при мъжете, както и най-добре представилия се варненец – Арсений Бекетов, плувец с увреждания – Иван Иванов, плувец с най-много участия – Янаки Ялъмов от Варна и най-добре представилия се чужденец – Едгард Гилен от Канада.
Снимки част 1 – на Морска гара.
Снимки част 2 – в морето.
Снимки част 3 – на финала.
72-ри плувен маратон Галата – Варна
Ако е вярно, че денят се познава от сутринта, то още от ранните часове на 5 август си личеше, че ни очаква един отличен маратон. Морето беше абсолютно спокойно, а слънцето припичаше на ясното небе.
Очакваното пристигане на чуждестранен военен кораб на пристанището бе наложило промяна в сборния пункт, затова участниците в маратона се тълпяха пред Яхтклуб “Кап. Г.Георгиев”. Навалицата беше внушителна, поради рекордния брой от 255 желаещи да преплуват дистанцията.
Акция “Аз дишам”
Дишането е нещо, което правим толкова естествено, че рядко се замисляме за него. Усещаме го, когато сме задъхани от физическо усилие, или когато сме болни.
Заедно с момичетата от Асоциация “Муковисцидоза” решихме да направим празник на дишането по случай Световния ден на муковисцидозата. Тази странна дума всъщност е име на вродено рядко заболяване, при което обичайната слуз, която покрива вътрешните органи е по-гъста и причинява проблеми с дишането и храносмилането. Освен това децата стават по-податливи на респираторни заболявания и сравнително често влизат в болница за лечение с венозни антибиотици.
Тъй като живеещите с муковисцидоза в България са около 200 души, няма много хора, които да се стремят да решат проблемите им. Затова решихме да привлечем общественото внимание към тази кауза.
Детско развитие – какво дават пъзелите?
Мъничето седи на пода и упорито се опитва да вкара кубче в кръглата дупка. “Трябва да му помогна!” – си мислите вие и отивате да му покажете, къде да го сложи. Детето, раздразнено от помощта ви, го изтръсква отново навън и подновява опитите си. Защо упорства да го направи по най-трудния начин? Защо е толкова сериозно, щом си играе?
Младата възраст и наличието на памперс не бива да ви заблуждават – пред вас е истински учен-експериментатор, погълнат от работата си. Можете да се поучите от трудовия му ентусиазъм – той развива ума и сръчността си в момента, без да се налага да му напомняте, поставяте оценки или плащате заплата. Извършва повтаряща се, рутинна дейност и е завладян от нея.
Към втората си годинка децата започват да забелязват разликите в предметите – тяхната форма, цвят, големина, детайли и започват да се наслаждават на сравняването и сортирането. В началото различават простите геометрични фигури – кръг, квадрат, триъгълник. Повтарящите се действия при пъхането на кубче или цилиндър в съответния отвор създава и засилва логическите връзки в мозъка, докато сравняването стане автоматично. Детето е направило още една крачка напред към опознаването на околния свят, свойствата му и взаимодействието с него, поставени са основите на логическото и абстрактно мислене.
Когато настъпи тишина
Всеки млад родител, само седмица след раждането на бебето, се сдобива с неочаквана любов към тишината. Само след няколко безсънни нощи започвате да цените високо миговете спокойствие. Не бързайте да им се радвате. Тишината при малките деца означава едно от двете – спят дълбоко или са се отдали на задълбочено непозволено творчество. Пожелавам ви да е първото, но все пак ги проверете. Изумително е с каква скорост малкото спящо ангелче се превръща в Денис Белята.
Оставили сте бебето да спи на спалнята? Само няколко минути по-късно го намирате на пода, слязло незнайно как, да опитва пръстта в някоя саксия и артистично да я размазва по килима. И докато пръстта все пак се почиства лесно и рядко предизвиква храносмилателни проблеми, свиквайте от рано с непрекъснато растящите нужди на детето от творческа изява и експерименти.
Като никога досега в детската стая цари тишина и вие сте успели спокойно да нарежете зеленчука за супата? Оставете тенджерата, въоръжете се с търпение и идете да проверите какво става. Много е възможно съкровището ви да е открило огромно поле за изява върху тапетите, перваза на прозореца или дамаската на дивана. Стиснете зъби и се похвалете сами, затова че купихте миещи се тапети, флумастри на водна основа и сваляща се тапицерия.
Чаеното парти на лудия шапкар
20 години брак са сериозно постижение и изискват сериозно празненство. Според запознатите, това е “порцеланова” сватба – време за подновяване на намалелия с годините сватбен сервиз. От думата “порцелан”, през любовта ми към чайниците, стигнах до идеята нашата годишнина да се превърне в едно чаено парти на лудия шапкар. Тъкмо щях да успея да отбележа и любовта си към шапките.
Екопаркът край Варна е прекрасен за празненства на открито, затова нямах проблем с избора на място. Исках нашето парти да е необичайно, с доза налудничава екстравагантност, затова подхванах няколко седмици предварително куп домашни проекти.
Щеше ми се да съм обградена от топли, ярки и есенни цветове, затова се спрях на цикламено, оранжево, жълто и светлозелено.
71-ви плувен маратон Галата – Варна (2011)
Вълнението на морето и силния вятър през първата седмица от август предизвикаха вълнение и сред плувната общност. Основният въпрос беше дали времето ще е подходящо за маратона Галата – Варна. За късмет, 7 август, неделя, се оказа ясен и спокоен, вълнението на морето беше под един бал и условията бяха подходящи за плуване.
Несигурната прогноза разколеба някои участници от други градове, но на старта все пак се записаха 248 души – само с трима по-малко от максималния брой състезатели досега. Присъстващите бяха не само от морските Варна и Бургас, но и от Шумен, Русе, София, Пловдив, Сандански, и от по-далечните Македония, Русия, Естония, Канада.
Поради ограничението за възраст най-малките участници бяха на 12 години, а най-възрастният – Янаки Ялъмов – на 75 г. Не че някой би му ги дал, съдейки по бодрия му външен вид и добрата спортна форма. Както той самият се пошегува: “Чувствам се на 28 ненавършени!” Неговото спортно дълголетие и постоянство са прекрасен пример и стимул за всички останали.
Атмосферата преди маратона няма нищо общо с атмосферата преди спортно състезание. Макар че има доста състезатели от плувните школи, включително и участниците ни в световното първенство в Шанхай, които се борят за призовите места; голяма част от присъстващите идват, за да изживеят своята лична победа над морето, своят ежегоден тест за сила и издръжливост. Настроението е весело, особено когато предлагаме на всички да се снимат със своя отговор на въпроса “Защо плувам Галата – Варна”?
Защо участвате в маратона Галата – Варна?
Какво кара група млади хора на всякаква възраст, сутринта в неделя, да плуват 4.5 км. в морето? Едва ли са наградите. Повечето участници всяка година си тръгват от маратона само с фанелка за участие и отлично настроение. За да разбулим тайната, попитахме самите тях:
Лидия Иванова - винаги в челните места на маратона
Голямото чистене
Вчера чистих около блока. Не очаквах, че виденият боклук ще ме наведе на толкова положителни изводи за съгражданите ми. Какво заключих за българите?
Българинът живее здравословно
Несъмнено сме нация, която държи на здравето си – количеството светлосини капачки значително превишаваше тези от бира и твърд алкохол. Значи българинът пие главно минерална вода! Имаше и кофички от кисело мляко, т.е. храни се здравословно! Навсякъде беше пълно с употребени мокри кърпи, паднали за каузата на чистотата. Празните опаковки от лекарства ме изненадаха, не очаквах да ги намеря край блока. Може би от тях се е отървал някой, осъзнал, че е здрав и лекарствата са му излишни. Пакетчетата с използвани презервативи несъмнено говорят за отговорната сексуална култура на българите. А дъхът на нацията ни трябва да е най-свежия в света, предвид изобилието от опаковки от дъвки.
Училището на 21 век
През последните 15 години се опитвам да убедя децата си, че училището е нещо, което трябва да уважават и чиито изисквания да се опитват максимално да спазват. Те обаче търсят всякакви начини да се изплъзнат от хватката му.
Учебният материал представлява досадни излишни факти, които всеки тийнейджър днес може за секунда да намери с гугъл.
Училището е едно безкрайно бойно поле, където всеки се опитва да се наложи като “готин” и по възможност да унижи някого. Някои учители са прекрасни хора, но доста си избиват комплексите за сметка на децата.
И най-важното – училището не преподава почти никакви умения, които са реално необходими в живота.
