Всеки млад родител, само седмица след раждането на бебето, се сдобива с неочаквана любов към тишината. Само след няколко безсънни нощи започвате да цените високо миговете спокойствие. Не бързайте да им се радвате. Тишината при малките деца означава едно от двете – спят дълбоко или са се отдали на задълбочено непозволено творчество. Пожелавам ви  да е първото, но все пак ги проверете. Изумително е с каква скорост малкото спящо ангелче се превръща в Денис Белята.

Оставили сте бебето да спи на спалнята? Само няколко минути по-късно го намирате на пода, слязло незнайно как, да опитва пръстта в някоя саксия и артистично да я размазва по килима. И докато пръстта все пак се почиства лесно и рядко предизвиква храносмилателни проблеми, свиквайте от рано с непрекъснато растящите нужди на детето от творческа изява и експерименти.

Като никога досега в детската стая цари тишина и вие сте успели спокойно да нарежете зеленчука за супата? Оставете тенджерата, въоръжете се с търпение и идете да проверите какво става. Много е възможно съкровището ви да е открило огромно поле за изява върху тапетите, перваза на прозореца или дамаската на дивана. Стиснете зъби и се похвалете сами, затова че купихте миещи се тапети, флумастри на водна основа и сваляща се тапицерия.

Не си мислете, че щом държите принадлежностите на малкия художник близо до себе си, ще можете да контролирате рисувателната му страст. В някой миг на съмнителна тишина може да го заварите на пода, заобиколен от гримовете и червилата ви да се усъвършенства в бодиарта. Необремененото с клишета съзнание на детето може да доведе до щедри количества червило по краката и килима и зелени или сини ивици по косата и дрехите. Утешавайте се с мисли за светлото му бъдеще на оригинален художник, докато го миете и не мислете колко струва разсипаната кутийка с марков грим. Изкуството иска жертви.

Детето се ражда с безкрайно желание за експерименти и в някой кротък момент може да го заварите с ножица в ръка да си прави футуристична прическа. Ще се наложи да изтърпите някой и друг поглед на улицата, докато отрязаният бретон не поотрасне. Бъдете благодарни, че детето не е опитало да скрои рокля за куклата от любимия ви шал. Не че в някой друг кротък момент няма да го стори.

Ако смятате, че е добра идея да пуснете малкото дете в градината, докато изпиете чаша кафе с баба му, помислете пак. А след това идете да засадите отново методично изтръгнатия разсад, да приберете пуснатите навън животни и да свалите чедото си от някое дърво. И се надявайте родителите ви да помнят вашите собствени геройства и да приемат с чувство за хумор подвизите на наследника ви.

Надявам се, че преживяното с първородното ви няма да ви стресне и ще го дарите с братче или сестричка. Илюзията, че двете деца ще си играят мирно и спокойно съществува само в детските книжки с картинки. Очаквайте двойна доза шум и веселба. Да се надяваме, че вече имате изработен рефлекс спрямо тихите моменти и ще успеете навреме да хванете сина си, докато помага на бебето да пропълзи в пералнята или дъщеря си, която се опитва да го нахрани със сладки от пластелин.

Ще трябва да приемете, че докато сте родители на малки деца, тишината в дома ще е рядкост.  И че творчеството им понякога ще ви изправя на нокти. Но кой знае, може един ден да се гордеете точно с това, което детето ви е създало в някой спокоен момент (разрушавайки нечия друга къща). Дотогава – бъдете търпеливи и му се радвайте. Нали точно творчеството ни прави хора.

(Всички описани събития и герои са реални.)

Л