20 години брак са сериозно постижение и изискват сериозно празненство. Според запознатите, това е “порцеланова” сватба – време за подновяване на намалелия с годините сватбен сервиз. От думата “порцелан”, през любовта ми към чайниците, стигнах до идеята нашата годишнина да се превърне в едно чаено парти на лудия шапкар. Тъкмо щях да успея да отбележа и любовта си към шапките.

Екопаркът край Варна е прекрасен за празненства на открито, затова нямах проблем с избора на място. Исках нашето парти да е необичайно, с доза налудничава екстравагантност, затова подхванах няколко седмици предварително куп домашни проекти.

Щеше ми се да съм обградена от топли, ярки и есенни цветове, затова се спрях на цикламено, оранжево, жълто и светлозелено.

От известно време ме привличаше идеята за букви-монограми, украсени с цветя от тишу. Тъй като този вид хартия в България е необичайно скъп, го замених с цветни многопластови салфетки и въпреки, че отне доста повече време от очакваното, резултатът беше чудесен.

От тишу дъщеря ми направи разноцветни понпони, които закачихме над главите си и които направо грееха на фона на небето.

Избрахме покривка в цикламено, чинии в жълто и салфетки в оранжево и светлозелено и стигнахме до най-важното за едно чаено парти – чашите за чай! За повече екстравагантност боядисах няколко големи порцеланови чаши и чинийки с акрилна боя и нашият необичаен сервиз беше готов. Точно навреме ми подариха и кутия за чай!

В Страната на Чудесата, това, което става за ядене носи надпис “Изяж ме”, а на бутилките висят етикети – “Изпий ме”.

Понеже никой не се застоява задълго на маса, сервирана сред природата, приготвих етикети за чашите на гостите. Забавното е, че след това повечето си ги взеха у дома.

Като малък подарък за гостенките бях приготвила цветчета от плат. Мъжете не получиха ръчно изработени папийонки, само защото не ми достигна време. Но едва ли съжаляват. 🙂

Двама талантливи младежи се включиха в подготовката като нарисуваха и оцветиха един прекрасен Бял заек, който през целия ден “тичаше” наоколо, закъсняваше за чай и привличаше погледите на минаващите.

Един от малките ни гости се превърна в Изчезващ котак, добре, че не го загубихме в някой храсталак!

Партито премина чудесно, с вкусна храна, любима музика и близки на сърцето хора – най-голямото ми богатство.

Благодарна съм за всички букети и подаръци, които получихме, особено ме трогна сватбения букет, направен от сестра ми.

Искате ли да го уловите? Гарантира поне 20 години щастлив брак!