В най-слънчевия ден на зимата отскочихме на разходка до Калиакра.Небето беше безупречно, голите скали се извисяваха над прозрачна вода. Ято странни птици чертаеше безмислени кръгчета над вълните. Вятърът брулеше безмилостно студено, засилен отдалеч.Наоколо пъплеха българи, руснаци, румънци, взираха се към слънчевата пътека, опитваха се да зърнат делфини сред вълните и най-накрая отиваха да обиколят руините на крепостта.

Поразходихме се по високото, а после намерихме пътче, водещо към малък залив сред червени скали.

Там, сред тръстики и пясъци, морето се плискаше кристално прозрачно. Прииска ни се да е лято, прииска ни се да посрещнем там Джулая и кой знае, може и да го направим.Тръгнахме обратно, а дъгите на шипките, обсипани с алени плодчета ни помахваха за довиждане.

Господи, дано всичко това да не се превърне в поредния хотелски комплекс или голф-игрище!

L & R