Вчера беше 24 май. Най-слънчевият празник. Денят на българската писменост и култура. Най-българският ден.Слънцето, разбира се, се беше постарало да си свърши работата. Печеше с юлска жар. Ама българската писменост и култура много не се забелязваха.В прелестното утро, впечатляващо количество деца участваха в манифестацията, вместо да отидат на плаж. Учителките пак бяха засипани с цветя. Старите плакати с патроните на училищата бяха изтупани от прахта и изнесени на площада. Имаше знаменца и балони. И какво стана?Двама възрастни актьори на трибуната четяха един безкраен рекламен текст, като изваден от брошура “запишете първокласника си при нас”. Повтарящ се до приспиване. Стандартен. “На площада навлизат възпитаниците на училище Еди-кое си, които верни на 100-годишната му традиция усвояват знания в еди-колко си паралелки с еди-каква си специализация под вещите напътствия на висококвалифицираните си преподаватели, лауреати на награда еди-коя си.”Прескучно и досадно. Къде е празничното настроение? Върна ме в старите тоталитарни времена, когато особено обичаха този високопарен и безсмислен начин на изразяване. При това поднесен със задъхан патос на фона на “Радецки марш”, свирен от военния оркестър. Ама нали парадът не е военен?!Ами изкарайте по едно дете от училище да изрецитира нещо, докато минава неговата колона, или детски хор, който да пее на микрофоните, да се усети, че е празник на децата, на свежите, сладките и младите. Да видим, че и в техните главици е влязло нещо, да я чуем и усетим тая “българска култура”.Минаващите деца с балони и учители с букети, като чуеха името на училището си, надаваха доволен рев. “Върви народе възродени” ли? И то някой да го пее? Как ли не!Най-подготвени за парад бяха децата от едно от най-отбягваните училища във Варна – “Иван Рилски”. То се намира на ръба на циганската махала и всички смятащи се за отговорни родители от района записват отрочетата си да учат нейде по-далеч. Само че групата от “Иван Рилски” ми хареса най-много. И имаше защо. Зад плаката с името на училището вървеше групата мажоретки, която не само повдигаше ръце настрани и нагоре, а си имаше сложно съчетание. Военният оркестър млъкна, защото оркестърът на училището свиреше химна на братята Кирил и Методий. Зад него вървяха ученици, облечени в бели блузки и нещо тъмно отдолу. Всички имаха тържествен вид. В крайна сметка шоуто се прави не само с присъствие, правят го и актьорите, и костюмите. От “Иван Рилски” бяха обърнали внимание на всичко.Всъщност какво толкова бяха направили? Ами – просто повече от другите.Наистина и от други училища имаха мажоретки, дори имаше още един-два оркестъра. Имаше ученици с еднакви шапки скозирка на главите. Явно си имат умни учители, които не ги оставят да слънчасат насред празника. Имаше деца, които носеха слънчогледи, воали, големи знамена. Но можеше да има още много повече. Да е по-шарено, да е по-весело, да е по-подготвено.Може да прозвучи като тъга по красивите минали дни на дама в пенсионна възраст, но аз наистина си спомням с хубаво подготовката за празника в час по трудово. Правехме венци от хартия, или разтворени книги с а,б, или слънчогледи сразлични букви по средата. Беше интересно да се види кое училище какво е подготвило за парада. В час по музика репетирахме две-три посветени на празника песни, за да можем да пеем по целия маршрут. За репетициите по маршируване мога да кажа, че все пак са спомагали да се движим не като стадо, а като организирана колона. Но хайде, може и без тях.Аз и Ричи, по създаден вече навик, се пъхнахме в колоната на МГ, след като мина през площада. Искахме да поздравим старите си учители и да усетим духа на празника. Повървяхме зад блока с големите знамена, поговорихме си с наш любим преподавател и послушахме групата млади дами зад нас, които пееха някаква песен за Варна, прекъсвана от време на време от скандирания “МГ, МГ, МГ”. “Ами “Върви народе възродени” знаете ли?” викнах им по едно време, обърнах се и тръгнах заднишком. Не им трябваше много – запяха я веднага и си я грачихме щастливо чак до края на втория куплет за радост ипросълзение на родителите и бабите отстрани.Можело значи? И което е по-важно – и на децата им се иска! Ами хайде да им го дадем! Да го подготвим пустия му празник, така както подготвяме рождените дни в къщи – чистим, правим украса, обличаме се по определен начин, подготвяме се по традиционния сценарий, за да бъде тържеството на ниво. Празникът става различен от обичайното и ценен. Може да са детайли, но те правят разликата, нали?И тогава чужденците няма само да снимат тълпата деца във Варна – много сме, силни сме – а ще видят, а и ние самите ще видим, че наистина МОЖЕМ. Ако не в делник, то поне в празник!Честит празник на всички и нека догодина бъде още по-хубав!L & R