Left & Right

Снимки от маратона

2 август, Илинден, на разговорен език – Ден на удавника. Поверието твърди, че на този ден морето непременно взима жертви. Но плувният маратон се провежда за 69ти път в първата неделя на август, независимо от всички суеверия.

Морето се е кротнало и примамливо проблясва. 190 души, повечето от които за кой ли пореден път, са се събрали на Морска гара, за да участват. Тази година има някои нововъведения. Финалът ще бъде записван с уредба за фото-финиш, затова всички състезатели получават стартови номера … на голо. Организаторките старателно рисуват с маркер големи цифри на раменете и плещите на плувците, за да се различават на фото-финиша. Всъщност техниката ще бъде изпробвана за предстоящия кръг от Световната купа по плуване следващата неделя. Хубаво би било ако и друга съвременна техника бъде включена в провеждането на маратона. Ако плувците се регистрират по интернет, записването би било много по-лесно и удобно и за участниците, и за организаторите.

Трима лекари се опитват да премерят кръвното налягане на напечената от слънцето тълпа. Добре, че повечето плувци се познават и си говорят, защото дългото чакане на припек не е приятно. След това предават на организаторите декларациите си, че поемат лична отговорност за всичко, което може да им се случи, получават номер-татуировка и вече могат да се скрият на сянка от другата страна на Морска гара.

Тук военните моряци, които ще гребат в придружаващите лодки минават инструктаж. Майор Нанев отново им внушава, че от тях зависи животът на участниците и че трябва да са особено внимателни. Отстрани на кея стоят две линейки, които по-късно отиват на финала. За щастие, те остават само като част от публиката на маратона.

Плувците хапват набързо нещо, говорят си, смеят се. Най-малките и най-бързите от големите се вълнуват как ще се класират, останалите просто се забавляват. В маратона често участват бивши състезатели по плуване, но тази година ще участва и бивш футболист – Иван Петров от “Спартак” Варна. Включват се и доста възпитаници на Военноморското училище.

“Чужденците”, които ще участват са възрастен мъж от Македония и групичка деца от плувния клуб “Приятели на Добри Динев” в Канада. Добри Динев има голямата заслуга маратонът да продължи да се провежда и след 1990 година. При липса на финансиране, той неколкократно е бил основен спонсор. Сега е довел децата от клуба си, сред които е и внука му.
Шегува се, че всяка трета къща на Варна би го приютила, ако остане на улицата. Хубаво е, когато имаш много приятели, на които си помагал.

Минава и основния инструктаж на плувците. Някои слушат, други – не и това си проличава по-късно. После всички се натоварват на военните кораби и потеглят към старта.
Тази сутрин е удоволствие да се плъзгаш по водите на залива, морето сякаш е притихнало. Време е всеки да се намаже с нещо, за да намали триенето при плуване и да си спести прежулените подмишници. Младежите се шегуват с малко по-възрастните военни, че им трябва делфинска мас, за да плуват по-бързо. После почват шеги на тема влачене с делфини и делфински опашки, стърчащи от банските. Е, все пак на маратона са забранени помощните средства.

Корабчетата вече са на финала и майор Христов командва “Скачай във водата!”. Някои припряни плувци изтълкуват командата като старт на маратона и започват да плуват напред. Разбираемо е – ако нямат опит и не са слушали на инструктажа, не е трудно да се объркат. Съдиите им пресичат пътя с лодката и с викове и ръкомахания успяват да ги върнат назад.

Уви, стартът на маратона не е ясно определен, няма линия или лента опъната над водата. Корабът, от който се изстрелва ракетата, даваща началото на надпреварата също е зад гърбовете им. Изстрел и маратонът най-сетне започва.

Учудващо е за колко кратко време разлятото петно от хора се оформя в стройна колона. Отпред се вижда мощен торс, който цепи вълните. Отиваме на финала, да ги посрещнем.
По-късно плувците разказват, че този път не е имало медузи, вълни и единственото неочаквано препятствие е било голямо петно с мирис на нафта. Водещата лодка сочи пътя на първите, защото финалът не се вижда от водата.

47 минути след старта на маратона лодката заобикаля буната. Към финала се приближават трима, като единият води, а двамата наравно го следват на 3-4 м. Аплодисменти, викове и първите трима финишират – първи е Михаил Георгиев от Пловдив, а втори, заедно са Георги Палазов и Иван Божков. Георги Палазов замалко да се оплете във въжетата, придържащи финала. От тримата най-щастлив и по детски ентусиазиран изглежда Иван, Михаил е доволен, че печели за втора поредна година, само Георги изглежда угрижен.

При жените първа финишира Мария Златкова. Победителката не изглежда изтощена, а емоцията от победата извиква на лицето й прекрасна усмивка. Хубаво е да побеждаваш, нали?

Варненци от доста години не печелят първите места в маратона, но шести се класира 13-годишният варненец Николай Кунчев. Ще има с какво да се хвали на съучениците си наесен в Първа езикова гимназия.

Втора при жените пристига Лидия Иванова, а трета е студентката от Варна Кристина.

Най-малката състезателка Ивет Шумкова хич не е в настроение да отговаря на въпросите на водещия, дали от умора или от притеснение… Треньорката й Снежана Пенева я избавя от неудобната ситуация и я гушва за отличното представяне.

След първенците при хората към финала идва и първенецът при кучетата. 5-годишният златист лабрадор Амбър пристига заедно със стопанина си. Двамата са красива гледка – най-добрият приятел на човека е с него и в морето. След това Амбър получава куп прегръдки, доста повече от всички останали плувци. Чудя се, дали след няколко години ще има класиране и при кучетата?

Участниците продължават да прииждат, сами или на групи, младежи, дядовци, внучета, треньори, бивши спортисти… С добро време финишира Иван Христов от Варна, който макар и инвалид първа степен изпревари доста други мъже. Впечатляващо е, как човек, който използва бастун на сушата, преодолява успешно 4.4 км в морето.

Всички получават пакет с храна от прекрасните момичета от кетъринга, фанелки и подаръци от спонсорите.Настроението на буната определено е добро.

Доплуват и най-възрастните участници – Янаки Ялъмов, който участва за 46 път! След него идва Николай Увалиев, който е много уморен и отначало дори не може да отговаря на въпросите на водещия. Не лесно, но е страхотно – на 73 години да плуваш такова разстояние в морето!

Маратонът завършва. Идва ред за награждаването:

Мъже:

1. Михаил Георгиев – 0.47,03;
2. Георги Палазов – 0,47,12;
2. Иван Божков – 0,47,12;
4. Георги Калинов – 0,48,22;
5. Светослав Златков – 0,52,08;
6. Николай Кунчев – 0,52,25;
7. Мирослав Ангелов – 0,54,11;
8. Петър Георгиев – 0,55,34.

Жени:

1. Мария Милчева – 0.53,18;
2. Лидия Иванова – 0,56,43;
2. Кристина Пеева – 0,59,37;
4. Даниела Янакиева – 1,02,36;
5. Таня Владова – 1,04,55;
6. Луиза Еленкова – 1,04,58;
7. Ивета Станчева – 1,08,13;
8. Теодора Трифонова – 1,11,01.

Най-малки участници

1. Стефан Николов
2. Ивет Шумкова
3. Едгард Антонио (?)

Най-възрастни участници

1. Николай Увалиев
2. Йордан Цонев
3. Янаки Ялъмов

Още един отличен маратон приключва. Ще се срещнем отново догодина, нали?

L

This entry was posted on Monday, August 3rd, 2009 at 12:10 am and is filed under събития. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.