Една година…

2 Responses to “Една година…”

  1. Жоржета says:

    Не знам какво се казва в такива случаи. Аз ще изляза на терасата, ще погледна едно облаче и ще се усмихна. Криси вече отдавна е в облачетата и тревичките. За вас – целувки!

  2. Poli Jekova says:

    Винаги ще се помни Силата на малкия Голям Герой ! Съпричастна съм с мъката ви, мили родители !

Leave a Reply