Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е.
Не ми разправяй, че е тест,
Че съм благословена,
Че съм избрана точно аз
От всички в таз вселена.
Не отговаряй вместо мен
На моите „Защо?”-та.
Не казвай докога да жаля,
Че кратък бил живота.
Недей тегли, недей мери
На мъката товара.
Не ме учи как да скърбя,
Кога да разговарям.
Във болката си потопена
За всичко аз нехая.
Но все пак, застани до мен
И стой със мен до края.
Приемай ме, каквато съм,
Как плача, как немея.
Хвани ме просто за ръка,
Кажи ми – „С теб жалея!”
С вас жалея!!!
По-точно от това не може да се каже!!!
С вас жалея!!!
Съжалявам… Моите най-искрени и дълбоки съболезнования.
Когато някой се опита да говори за логиката на смъртта, нека си спомни/представи смъртта на дете, и всичките му дълбокомислени теории ще рухнат. И аз съм се опитвала – и нямам отговори.
Още веднъж – искрено съжалявам!!!…
Мили родители нямам думи прекланям се пред вас.Сълзите ми текат…:(Зная че няма да ви утеша …просто искам да ви се поклоня…
С вас жалея!!!
Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и критерий едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме – да обичаме тях, да обичаме тези около нас, да обичаме себе си. Да ни научат да бъдем по-добри! Да променят живота ни! Нашият живот и животът на тези, които са имали привилегията да се докоснат до нас.
Ангелите носят радост, но носят понякога и болка. Любовта осветява пътищата, болката прокарва нови. Любовта ни кара да търсим, болката ни помага да намираме. Любовта променя животи, болката променя вселени. Няма по-голяма болка от това да срещнеш паднал ангел. Ти не избираш своя ангел, той избира теб. Той избира кога да дойде. Той избира колко любов да донесе и колко болка да остави. Той избира точно кога да си тръгне и да се превърне в сияйна звездичка на нощното небе. Но дори само шепичка светлинка да е донесъл със себе си, тя стига за целия ни земен път напред. И никога повече нищо няма да е същото. Животът не спира, но времето е безсилно пред болката.
Болката ни кара да вдигаме очи към небето и да търсим точно тази сияйна звезда. Любовта ни помага да я открием и слага усмивка на устните ни.
Болката остава при нас. Ангелът отлита свободен.
Лети свободен, Крис!
приемете моите искренни съболезнования!
С теб живея!
Не мога да си представя какво ви е. Просто не мога.
Съболезнования
С вас жалея!!!
Мили родители незнам какво да ви кажа.Четох и плаках заедно с вас за малката душичка.Прекланям се пред болката ви.Моите най искренни съболезнования.Жалея с вас.
Много ми е мъчно…. Плача с вас…
Господи,какъв е този ужас!?Мили родители-с вас жалея!!!
Мили хора, не ви познавам лично. Попаднах на сайта ви съвсем случайно. Но живях с вас откакто се роди Криско. Долните стихове на един голям български поет понякога много ми помагат. Надявам се помогнат и на вас.
И пак тръгни
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
В моментите на най-голяма радост и на най-голяма мъка думите са винаги безсилни (немощни, бих казала) и дори излишни….Аз поплаках с вас за вашата блока и споделих едно зрънце само от вашата необятна мъка….
….
Тази усмивчица е отишла във вечността, където ще ви чака да се завърнете при нея….
В един миг толкова много ви заобичах!
Простете ми, че с нищо не съм ви помогнала….По-скоро вие помогнахте на мене…, за което БЛАГОДАРЯ!
Бог е Любов
Там където ангелите пеят
и бистри ручеи се леят.
Там където всичко пее
и слънчицето топло грее.
Там във този райски кът
мисли прави се родят
и ни носят на криле
както майка своето дете.
Чувства благи и красиви
пълнят нашата душа
и ни носят радост вечна
в дълбините на Духа.
Там където ангелите пеят
и Човеците живеят
се носи тих божествен глас:
“Бог е любов” за всички нас.
моите най-искрени съболезнования!
Моите най-искрени и дълбоки съболезнования…
До сега не събрах кураж да пиша тук… Просто не знам какво да кажа, след това, което вече е написано най-горе… През цялото време докато следяхме със съпругата ми положението на малкия Герой се надявах, че всичко ще бъде наред… И сега не вярвам, че го няма… Поклон пред всички Вас – скъпо семейство и всички Добри Хора, които сте дали всичко от себе си за това детенце! Бъдете горди и силни!