Криси си отиде…

Kpucko

Няма го вече малкото ни момченце. Вече всичкото време на света е наше, но ръцете ни са празни. Бродим из улиците и гледаме небето. Някъде там е една светла душица и ангелите славят подвига му на земята.

В неделя ще се съберем в София, заведение “Славяни”, от 14 часа, за да си спомним за Криси. Който желае, нека заповяда.

L & R

29 Responses to “Криси си отиде…”

  1. Елена says:

    Моите съболезнования!
    Сигурна съм че малкото смело човече сега е на място,където няма болка и сълзи!
    Бъдете силни милички….

  2. simplyblue says:

    почивай в мир мъничъка звездичке… вече си на по-добро място, без болка… много сили и кураж на вас мило семейство…

  3. Lemon says:

    Царство му небесно!
    Дано намерите силата в болката си.

  4. Дончо says:

    Моите съболезнования, L&R. Не знам друго какво мога да кажа… кураж, може би, и дано болката отслабне по-скоро.

  5. Вени Г. says:

    Почивай в мир, слънчице

  6. Григор says:

    Бъдете силни, и не се предавайте. Борете се с болката докрай. И заради Криси.

    Дайте му на изпроводяк топлина. И… предполагам, че ако той можеше да си пожелае нещо, би си пожелал братче или сестриче.

    Не ми хрумва с какво да ви бъда в опора, освен с тази история. Съжалявам, че рекламирам нещо мое… Бъдете силни.

  7. Ще ни липсваш звездичке..Мамо и тате Вашия Криси стана нашата пътеводна светлина за децата на България.

  8. Петър says:

    Една светлинка угасна на земята и засвети завинаги в небето…
    Прекланям се пред силата и любовта ви Ицо и Ели! Обичам ви!

  9. george says:

    съболезнования :(

    дано е на по-добро място

  10. Мили родители, ще бъда с вас днес на помена за Криско. Много ми е мъчно за загубата ви! Вие направихте всичко, което бе по силите ви!

  11. LeeAnn says:

    Обичам ви.

  12. Pocu says:

    Не зная какво е да загубиш дете и дори не бих искала да зная. Не ви познавам добре, но днешният ден ще бъде тъжен и за мен. Много съжалявам за загубата ви :-(

  13. Чочка says:

    Бъдете силни Ели,Христо…Вярвам,че малкото човече е на по-добро място без болка…

  14. Таня says:

    Моите съболезнования, дано наистина да е на по-добро място…

  15. Al says:

    Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес хлябът ни насъщен; и прости ни греховете, така както и ние простихме на хората, които прегрешиха спрямо нас; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Заведи Твоето Ангелче-Димитровче на най-светлото място, там, до Твоята десница, да бъде Твоята ръка над неговото семейство! Амин!
    Скърбя с вас, мило семейство…

  16. biba 88 says:

    tolkova mnogo sujeliavam….ne spiram da pla4a i niakaksi ne oga da si predsavia 4e tova krasivo su6testvo niama ve4e da krasi tozi sviat.mili roditeli ne se poznavame no znaite 4e vinagi 6te imate moiata podkrepa..celuvam vi.

  17. Пуфа says:

    Поклон пред светлата му памет.Много сили на теб и твоето семейство да преживеете болката от загубата на малкото човече.Обичам ви

  18. Милена says:

    “- Нощем ще гледаш звездите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди…”
    Крис беше толкова малък, а промени света ми толкова много…

  19. Елена says:

    моите най-искрени съболезнования

  20. кеми says:

    Поклон пред светлата му памет.Много сили на теб и твоето семейство да преживеете болката от загубата на малкото човече.
    Прегръщам Ви силно!

  21. Milena says:

    Moite sybolesnovania! Pochivaj v Mir, Chrisko!

  22. mimetobl says:

    Мили Родители,откакто разбрах за съдбата на Криско една буца е заседнала в гърлото ми и очите ми се пълнят със сълзи.
    Ели и Ицо, не ви познавам, но ви чувствам толкова близки…Прекланям се пред силата ви.Знам че сте направили и невъзможното за да се чувства добре Криско в малкото му дни отредени на Земята.Нека тази мисъл ви даде сили да продължите напред, колкото и да е трудно.
    Болката не отминава, просто се научаваме да живеем с нея…….
    А малкия миличък Криско ме промени толкова много, докосна сърцето ми и го обичам като свое детенце.Никога няма да забравя това усмихнато нежно малко личице……….
    ПОЧИВАЙ В МИР МАЛКО АНГЕЛЧЕ

  23. Даниела says:

    Здравейте!
    Прочетох цялата трагедия. Каквото и да кажа във връзка с нея ще бъде само думи…

    Обръщам се към Вас, защото сега щафетата е във Вас. Не оставяйте, моля Ви, онова, до което сте достигнали, да се размие във времето и да изтлее. Потърсете още. Най-хубавото е, че сте намерили ключа, не, по-точно, че малкото голямо съкровище Ви го е подал със звездичките в очите си. Сама сте го написали:

    “Някога направо се ядосвах на християнската религия: как може да се гради около една история на мъка и страдание. Как може отново и отново да се преповтаря разпъването на Христос с всичките кошмарни детайли и какво толкова получават хората от нея? Сега, когато моето собствено дете изстрада толкова много, видях с очите си какво въздействие оказа животът му върху околните. Явно хората сме така създадени, че са нужни силни удари, за да се променим дълбоко, за да станем по-добри. Ние сме камъкът, дълбан от ударите на чука и длетото и превръщан в прекрасно творение.”
    http://www.dveri.bg/content/view/5269/172/

    Това е изстарадан опит, от който се нуждаят и други нещастни души. А Истината, която прави хората свободни и чието бреме е леко, е само Един. Нашата мисия в този живот е да открием и пре-подадем името Му и на другите.

    Благодаря Ви, че споделихте мъката си и прозранията си с нас!

  24. Мama says:

    Мили хора, мъката Ви наистина е голяма, защото няма нищо по-тежко за един родител от това да загуби детето си, и то в невръстна възраст.Но бъдете убедени, Вие не сте го загубили. Сигурна съм, че малкия Криси вечно ще живее във Вашите души и сърца. С мъката, която сте изживяли,сте го спечелили и за себе си ( самите Вие казвате, че тази история и детето, са Ви научили на много неща), но още по-важното е че така то е спечелено и за Небето. Божията любов е безпределна. Сърцеведецът Господ е сега и майка и баща за вашия син. Вярвам че Той е отредил на Криси най-доброто място в Небесното Си Царство. Синът Ви там е малък Ангел, който не ще се нуждае от нищо, защото пълнотата на Божията любов за него ще бъде всичко. Той ще Ви вижда от Небето и също ще бъде с Вас. Покажете му че сте силни, че сте готови да се промените към по-добро, да обикнете Бога, както и Той обича нас хората и се грижи безпределно за нас. Така ще зарадвате и Криси и ще му покажете че много го обичате. Бог да прости свидното Ви чедо! Страдам заедна с Вас и се моля да вярвате, да не губите надеждата си и да не се отчайвате. Огромната любов, която изпитвате към това мило дете, бихте могли да я претворите в още по-голямо добро като помагате в името на Криси.

  25. Galia says:

    Моите искренни съболезнования! Наистина болката ви е голяма и няма думи, които да я утешат. Слава Богу, че детето ви е било кръстено, защото сега е истинско ангелче на небето! Светите отци говорят направо, че колкото и да ни е трудно да го приемем, когато децата си отиват от този свят много малки това е промислително, защото директно отиват в рая! Много деца няма да отидат в рая, защото като пораснат се погубват! Днешните времена са много трудни за децата, душите им са подложени на огромни изкушения. Докато вашето дете е вече осигурено, вечно ще бъде в божиите обятия и ще се моли за вас! Препоръчвам ви книгата на стареца Паисий – “За семейния живот” – издание на манастира Зограф, сигурно във Варна ще я намерите в православните книжарници. Там пише всичко, което бих искала да споделя с вас. Още като видях снимката на вашето бебе във вестника ми стана много мъчно, но същевременно си казах – то е ангелче на небето и е добре! Аз вярвам в това

  26. Иван says:

    Моите съболезнования, L&R…

  27. Геоорги says:

    ПОКЛОН

  28. Камен says:

    Скърбя с Вас, мили родители.

    Не се познаваме.

    Но нека Ви разкажа една малка история: преди няколко седмици, нашата 5-годишна дъщеря излезе от суперсложна бъбречна операция, от която – ако лекарите бяха некадърни – можеше и да не излезе.

    Лекарите обаче бяха истински хора. Бориха се, и победиха. Сега тя е у дома, със свалени катетри, дренове и прочее, и продължава с живота си.

    Поклон за тия хора! Поклон също и за тези, които не успяха да спасят Вашето малко съкровище. Защото, сигурен съм, те са направили най-доброто, което са могли.

    Сега тя ви гледа някъде от високо и Ви обича. Обичайте я и вие, и не се отказвайте от живота. Някой хубав ден ще срещнете Светлината, и Той ще ви съди по делата ви. Запишете някое и друго добро дело в актива си.

    Той вижда, и никога не забравя. Макар и след 50-тина години, Вие ще срещнете детето си. Господ забавя, но не забравя!