Страх ли ви е от живота? Страх ви е, и още как!
С всяка изминала година, с всеки натрупан опит, се страхувате все повече и повече. Защото отдавна сте разбрали, че не можете да контролирате всичко. Неочакваните събития, неочакваните постъпки на другите, неочакваните болки и болести в собственото ви тяло идват и си отиват не по ваше желание. А вашите действия вместо да оправят, понякога само влошават ситуацията. Тръгвате си от неподходящ мъж, само за да попаднете на още по-неподходящ. Лекувате заболяване, а лекарствата ви докарват още по-тежко. Работите упорито, но повишават колегата ви. Как да оцелее човек в този свят, който на моменти сякаш полудява?
Отговорът на древните хора се нарича „религия“. Тя поставя начело на света една висша, макар и капризна сила. В нея има нещо човешко и ако хората слушат, изпълняват, молят се и вярват в правотата й, тя ще се държи като добър родител и ще даде това, което искат. Само че вековете човешка история са доказали, че вярата и благочестивия живот не винаги осигуряват така желаното спокойствие и късмет.
Значи отговорът е другаде. На сцената се появяват законите на Майката-Природа. Всеки, който ги престъпи е обречен да страда, поради безличния механизъм „причина-следствие“. Настъпиш ли мотиката, дръжката й те удря по главата. Няма висше съзнание, което преценява какъв си, добър или лош. Колкото и да се молиш, ударът идва. Само трябва да изучиш всички възможни причинно-следствени връзки, за да избегнеш страховете си и да постигнеш мечтите си. Звучи елегантно просто, но и науката не може да предскаже или да избегне всичко. Непрекъснато се случват неочаквани случайности. Медицината е само един от примерите. Въпреки непрекъснатия й напредък, редовно регистрира „чудеса“, които се случват напук на причинно-следствените й очаквания. Пациенти с рак оздравяват, хора, които носят големи диоптри ги намаляват, двойки, с лепнат етикет “безплодие”, зачеват. Нищо чудно, че всички напоследък говорят за нова сила, която спасява от беди.
Нашата нова религия се нарича „положително мислене“. Този път ролята на всемогъщата сила е присъдена на собственото ни съзнание. Една, може би добра идея, бива раздута до размерите на панацея за всичко – проблеми с работата, с връзките, със здравето, с битието като цяло. Работи или не работи тази нова религия? Кой знае? Всеки споделя отделни моменти, в които смята, че му е помогнала… донякъде. И щедро раздава съвети на всички, пожелали да слушат, как можеш да ръководиш цялото си битие с помощта й. Съвсем като пастор от новосъздадена секта.
Толкова е удобно да се скриеш зад пълната убеденост, че нищо лошо не може да ти се случи. Сякаш отново си малък, играете на гоненица, и викаш „Къща!“, за да си поемеш за кратко дъх. Страховете са овладяни, лошото е изгонено надалеч, а бъдещето се създава само и единствено от нашето съзнание. Можем ли обаче, да обхванем всички детайли на бъдещето и да ги държим под контрол? Можем ли, докато си представяме съвършеното бъдеще, да забележим всяка малка подробност в картината? И докато си представяме съвършеното безболезнено раждане, да успеем да родим съвършено, но детето ни да е с генетично заболяване, за което не сме чували? Докато си представяме съвършения партньор, да успеем да го намерим, но несъвършените му родители да провалят връзката? Или докато си представяме съвършеното интервю за работа, да пропуснем факта, че бъдещите колеги са неприятни и плетат интриги?
Няма такова съзнание, което да може ден след ден да проиграва живота ни предварително. Няма тотален контрол над бъдещето. Дори да полагаме непрекъснати усилия, за да държим важните събития под контрол, някое необмислено неочаквано събитие може да преобърне всичко.
Затова може би просто трябва да погледнем живота и да приемем, че той ще ни донесе и добро, и лошо. Че от нас зависи да действаме там, където може да се действа, и да приемаме случващото се, там, където не можем да направим нищо. Да приемем, че сме успешни хора, не само когато всичко завършва добре. Да бъдем смели пред лицето на неизвестното. Не е лесно да приемеш собственото си несъвършенство и човечеството ще продължава да търси своето спасение от страховете си. А Господ, майката-Природа и вселенският Разум ще ни наблюдават отстрани и ще отчитат „личностното ни израстване“ сред трудностите.