Left & Right

Седем и половина сутринта, комплекс „Св.Константин и Елена“. Слънцето лениво се оглежда във все още заспалото море, за което мечтае цяла България. И докато морето не помръдва, водата в близкия басейн кипи. Вместо да се наслаждават на ваканцията и да се излежават до късно, десетина мъже, жени и деца порят водата напред-назад. Най-мъничката от тях – 5-годишната Василики даже има акулски перки на шапката и е тук, за да тренира за Детския плувен маратон на 6 август. Колко ли родители ще са съгласни 5-годишното им дете да преплува самичко разстоянието от трета буна до брега? Само че Василики изминава същото разстояние в басейна без да спира и е готова да плува като малка акула в морето. Вероятно тя ще бъде най-малката участничка в състезанието.

Много възрастни умели плувци са казвали, че ги е страх да плуват навътре в морето. Да го направиш, означава да притежаваш особен вид смелост. Да не се опитваш да си представяш какво има в дълбината под теб. Да се стремиш неуморно към финала.

Двама малки плувци имат тази смелост и вече са участвали в плувния маратон за възрастни. Това са 9-годишните Джорджия (републикански шампион на България) и Тони. Слабичките им фигурки са изваяни като статуетки и притежават неподозирана сила и издръжливост.

С Тони се познаваме от преди две години, когато плуваше маратона за първи път, беше сам, без придружител, но беше премръзнал, след изминати 3 километра. Тогава моряците го издърпаха в лодката, преди да достигне финала. Сега е пораснал, миналата година е финиширал успешно, вече е маратонец с опит. „Най-важното е да прецениш правилно темпото!“ обяснява му един младеж „Трябва да плуваш с равномерно темпо от началото до края. Ако тръгнеш прекалено бързо, ще се умориш и нищо няма да направиш! Маратонът се минава най-добре, ако го плуваш равномерно.“

На брега са струпани плавници, дъски. Хората в басейна плуват дължини с различни помощни средства, натоварвайки различни мускулни групи, дават си съвети един на друг. Подготовката е сериозна задача, с която не всеки би се захванал. Стартът на 68я плувен маратон Галата – Варна е съвсем близко – на 3 август, неделя. Стоя на брега, попивам покоя на юлската утрин и разсъждавам какво всъщност тласка хората да надскачат себе си – отново и отново.

L

Имало едно време една висока планина. Имало и хора, които често се катерели по нея, покорявали върховете й, разхождали се по хребетите й и дори си правели заслони из нея, за да нощуват там, когато им се наложи. Тъй като единият от заслоните бил в лошо състояние, група запалени планинари решили да го ремонтират. Намерили и средства (благодарности за “Сирма груп”), купили строителни материали и се запътили към планината.

В тази приказка аз и Ричи попаднахме случайно. Не сме планинари, макар да сме ходили на екскурзионно летуване в Пирин и да сме минавали по Кончето като ученици. И двамата обаче нямаме никакви спомени от самото Конче, освен от един ръждясал пътен знак “стеснение на пътя от двете страни”, поставен там от незнаен зевзек. Затова, когато негов колега предложи да се присъединим към групата, която ще качва строителните материали до горе, най-безметежно се съгласихме.

Изходен пункт от маршрута ни щеше да е х.Бъндерица, където пристигнахме към 21.30 вечерта. За наше огромно изумление, петима от групата още с пристигането метнаха раниците на гръб, закачиха фенерчета на челата си и се приготвиха да поемат нагоре. Гората край хижата беше тъмна, хич не ми се мислеше колко часа изкачване ги очаква. Но след като един от тях – Иван – ни разказа, как минавал Кончето по тъмно на един 8 декември и нямал нито фенерче, нито щека да проверява за обледяване камъните пред себе си, твърдо реших, че тези хора нямат акъл, но пък вероятно имат доста опит и затова тръгват.

(more…)