Left & Right

Той лежи в болницата, опитва се да понася болката и сигурно се надява на чудодейно излекуване.

Семейството му се надява на същото. Съпругата му се чуди дали да продаде апартамента им, за да може да купува лекарството, което е необходимо. Не е сигурно, че ще помогне, но лекарите дават надежда.

Лекарство има – нарича се GLIVEC и действа при левкемия и рак. Само дето едноседмичното лечение с него струва 1800 лв. А трябва да се дава седмица след седмица…

Помолиха ме да проверя какви са цените на това лекарство в Европа. Засега изпратих писма на всички мои познати в чужбина да питат в аптеките дали може да се купи и на каква цена. Ако някой прочете и може да помогне с такава информация – ще съм благодарна, ако го направи!

А докато се ровех в Интернет за информация, попаднах на следното:

Историята на GLIVEC

В Индия има около 30 хиляди случая годишно на Хронична Миелоидна Левкемия (CML).

През 2001, фармацевтичната компания Novartis въвежа Glivec (imatinib mesylate) в Индия. Чудесно лекарство, което води до ремисия у 90% от пациентите със CML. Цената на едномесечно лечение с препарата е 2500 $ и трябва да се приема постоянно, за да поддържа пациента жив. В развиваща се страна като Индия, където 99.9% от населението няма здравни осигуровки цената на лечението с GLIVEC е практически недостъпна почти за всички. За щастие, почти едновременно 11 индийски компании започват производството на химическата субстанция на цени от 180 $ за едномесечно лечение.

През 1998 година Novartis подава документи за патентоване на GLIVEC в Индия и получава Изключителни пазарни права през януари 2003. По тази причина индийските съдилища забраняват на 10 от 11те местни производители да произвеждат и продават Imatanib Mesylate на местния и международния пазари.

Резултатът е, че хиляди пациенти със CML страдат, а множество от тях се разоряват докато се опитват да си купят GLIVEC. Още повече пациенти умират, защото единствената останала местна компания не може да покрие нуждите на цялата страна, а разни благотворителни организации не успяват да спонсорират продажбата на лекарството на по-ниски цени.

Във Върховния съд на Индия е заведено дело срещу изключителните пазарни права на Novartis.

През март 2005 година индийският парламент приема Индийски акт за патентите.

През януари 2006 година индийският Контрольор по патентите отхвърля молбата за патент на Novartis върху GLIVEC, повлиян от свидетелствата представени от Индийската асоциация на болните от рак. Лекарството отново става достъпно за пациентите.

През май 2006 Novartis оспорва решението и самия Индийски акт за патентите.

Съдебната битка в Индия още продължава. Ако Novartis спечели заведените дела, много други лекарства, които сега се продават без търговска марка, ще подлежат на патент и ще станат недостъпни за лекуваните с тях пациенти.

А това означава повече страдания, повече смърт, повече бедност, както на местно, така и на глобално ниво.

Да, трябва да се защити интелектуалната собственост, но дали на цената на хиляди човешки животи?

Само да добавя, че когато страда човек, който си познавал и уважавал дълго време, отговорът на този въпрос изглежда очевиден. Не отричам правото на печалба на заетите и инвестиралите във фармацията, но ми се струва, че обществото не бива да се забравя една проста думичка – ЧОВЕЧНОСТ.

L

Омръзна ми. Ще размахам голямата метла и ще се отърва от всички онези, които:

- не разбират какво им говоря;

- повтарят ми по пет пъти това, което съм разбрала и с което съм се съгласила от първия път;

- търсят обиден подтекст в думите ми;

- измислят си сто оправдания защо не са свършили това, което съм им поръчала;

- имат прекалено големи претенции;

- смятат се за забавни, а не са;

- вярват, че съществува световен заговор срещу тях;

- смятат, че другите са получили много срещу нищо;

- оплакват се, но нищо не предприемат;

- виждат света само в черни краски.

Такааа, най-сетне тишина…

Ама няма ли все пак някой да се завърти наоколо?

L

си хубав – и привлече погледа ми,

си умен – и задържа вниманието ми,

си решителен – и спечели уважението ми,

ме разсмя – и ме спечели за публика,

си честен – и завоюва доверието ми,

си нежен – достигна до същността ми,

си постоянен – а какво е истинската любов, ако не любов, съчетана с постоянство?

Обичам те и те чакам!…

L

Да, дори напредъкът на медицината още не е успял да разреши проблема. Как да не ти дожалее за нещастните страдащи? Затова предлагам няколко “домашни” рецепти за справяне с мъката.
И така, какво имаме в наличност – едно разбито сърце, страдащо от несподелена или отминала любов и един разум, който неизменно се връща към темата, дъвче я отвсякъде, търси си грешките и се самоизтезава. Любимият все още е любим, все така привлекателен, незабравим и желан. Какво трябва да направи човек? Ами да обърне последователността – да го направи нежелан, забравим и в крайна сметка нелюбим. Да го превърне в един от многото крачещи наоколо същества, на които кой ли въобще обръща внимание?

Ето няколко идеи:

1. Взимате един от спомените за вашия човек. Хайде сега се опитайте да си го представите в комичен план. Стана ли?

Ако например сте се гледали от двата края на дискотеката, а после сте се заговорили и това ви се струва много романтично, представете си колко забавно сте изглеждали в очите на някой приятел, който е забелязал какво ви е на душата. Кое е лечебното в случая ли? Вашето Его. На него не му харесва да е смешно за другите, затова споменът престава да е толкова скъп. После пробвайте да си представяте нещата в трагична, в сериозна, в съдбоносна светлина. Колкото повече го дъвчете спомена, толкова “ароматът” и силата му отслабват, като на дълго дъвкана дъвка.
2. Представете си вашия човек облечен в необичайни дрехи. Ако е класически костюмар, представете си го с раздърпан и лекьосан анцуг. Ако е спортяга, представете си го удушен в костюм и вратовръзка. При достатъчно добро въображение и познаване на човека, картинката, която ще получите в главата си ще е комична. Хайде пак смях, хайде пак спада напрежението. Ако е момиче ли? Ами по същия начин – представяте си страшната мацка с домакинска престилка и терлици, или скромното врабченце – с разголен и крещящ тоалет.

3. Представете си вашия човек в ситуация, в която няма да се чувства на място. Ако вие обичате да говорите за философия, а него не го влекат висшите сфери, представете си го как би се държал сред приятелите ви на такава раздумка. Как ще се върти, ще зяпа, ще изтърси нещо не на място. Или отново – ако си пада само по лъскавия вечерен живот, представете си го на някое лишено от изисканост място. Ако не го свърта на едно място, представете си го длъжен да извършва повтарящ се и монотонен труд. Спомнете си всички не на място казани думички или поведение, които сте отминали с лека ръка. Все пак, ако бяхте останали заедно, всичко това все щеше да ви се случва отново и отново и нямаше да ви действа възбуждащо.
4. Помислете си – какво ли прави сега? Е, сигурно си го мислите и без аз да ви подсещам. Ако сте честни пред себе си – не, в момента не мисли за вас, и не, в момента не флиртува с друг/а. Много вероятно е да прави това, което правя аз в момента – пише или играе на компютъра, мие си зъбите, чисти с прахосмукачката, чака на опашка в магазина или говори с майка си по телефона. Толкова ли е невероятен и единствен, всъщност? Не е ли просто един от многото?

5. Намерете всички различия между вас и се опитайте да си представите какво би се получило при по-дълго съвместно съжителство. Раздувайте, раздувайте… Бихте ли ги понесли? Би ли ги понесъл другият? Не? Успокойте се, че всяко зло за добро.

А ако нямате различия, вашият човек ви изглежда еднакво на място и еднакво привлекателен във всякаква ситуация и спомените ви са безупречни, помислете си отново – защо въобще се разделихте?

И най-вече – струва ли си да следвате чужди съвети, когато става въпрос за собствения ви душевен мир?

L