Има ли човек, който да се смята за интелигентен и да не се гордее с този факт? Има ли отличник, който да не е уверен, че способностите на мозъка му ще му донесат щастливо бъдеще? Няма да забравя колко щастлива бях, когато излязоха резултатите ми от теста на Менса – знаех си, че съм умна, ама да ти го покажат с точно число, че дори и като процент от населението на Земята – голяма работа, голямо вълнение беше! На другия ден, естествено, изядох поредния житейски шамар от много по-прости от мен хора и се поуспокоих. 
Напоследък цялата държава коментира колко тъпи били тризначките от “Биг Брадър” и изцепките им в “Стани богат”. Всеки сравнява как са изглеждали на фона на игралият след тях Любомир Братоев. Аз гледах играта на всички “шампиони” и тя ме наведе на някои мисли.
В повечето случаи е приятно да наблюдаваш играта на интелигентен човек. Особено приятно е, обаче, ако той притежава и други качества. Ако, например, е спокоен, сдържан, усмихнат, като Любомир Братоев. Даже си мисля, че дори да не беше толкова интелигентен и начетен, самото му поведение щеше да направи чудесно впечатление на хората. Сравнявам го например с една жена, лекар от Русе, която игра с ледена физиономия и се държеше толкова сковано и дръпнато, че не знам доколко интелектуалните й способности са й полезни в живота. Струва ми се, че всеки би избягвал контакт с нея, освен ако не е много наложително.
За съжаление, както показаха участниците в “Стани богат”, успехът не идва задължително при умните. Трите глупави кокошки, които разбиха на пух и прах поговорката, че две глави мислят по-добре от една, успяха, неизвестно как, да спечелят 200 000 лв, грачейки от екрана.
Част от участниците в “Стани богат”, въпреки интелекта и начетеността си, са безработни или емигранти, занимаващи се с физически труд. Защо? Нали, мамо, трябваше да учим, за да не работим? Нали отличната диплома беше най-доброто, което можем да направим, за да ни е добър старта в живота?… Останалите работят професии, свързани с много учене и добра памет.
Нито един от участвалите не каза, че е използвал спечелената при предишната им игра сума за някакви инвестиции, никой не се е опитал да увеличи тези пари. 25 000 лв. не са никак малко. Много бизнеси са започвали с много по-малко капитал, за да се развият и да достигнат етап, при който вложените някога 25 000 лв гарантират постоянен сигурен доход, дори и без труд.
Ще ме контрирате, може би, че хората са си изхарчили печалбата за това, което им се искало – ремонтирали са си жилищата, отишли са на екскурзии, яли са, пили и са се веселили. Да, чудесно са направили, парите са си техни, но определено не са постъпили УМНО и далновидно. Парите са се изпарили, без да променят съществено живота им. И те отново са на заплата или на борсата и чакат отново нещо да се случи.
Защо ли? Защото интелигентността, когато не е съчетана с други качества, прави от теб добър изпълнител, който се гордее с това, колко бързо схваща, колко лесно помни, с каква лекота създава исканото от него. Човек става толкова самодоволен, че не му е необходима друга удовлетвореност, не му е необходимо да постига власт, финансово положение или да се катери по социалната стълбица. Защо му е? Той си знае, че превъзхожда другите, и толкоз!
И така става, че същите онези, дето в училищните времена са съскали отровно “Тоя/тая за какъв се мисли! Все много знае!” почват да обикалят света всяка година, да строят палати, да се возят в лимузини. Не казвам, че това ги прави по-щастливи. Но определено оставя лека горчилка в душата на интелигента, който е смятал, че светът ще е негов, стига само търпеливо да развива ума си.
Не подценявам интелекта, той е чудесен дар, който получаваме по рождение, харесва ми да съм обградена с умни хора, макар че най- ми харесват хора, които имат дар да общуват, да вярват, да не се огъват пред трудностите. Тези способности често им помагат там, където много умници не успяват, тъй като са прекалено егоцентрични.
Каква полза, че познаваш географията на света, ако другият може да те накара да тръгнеш след него, накъдето поиска? Каква полза, че няма класически автор, който да не ти говори нещо, когато могат с няколко думи да те накарат да приемеш чуждото становище? Каква полза, че знаеш, че нещо е невъзможно, защото така пише в дебелите книги, а човекът пред теб, вземе, че го направи?
Сега да не си помислите, че завиждам на някого? Неее, защо? Нали ги превъзхождам – вижте ми – IQ-то! 
L
