Попаднах скоро на една руска статия, която ме впечатли много. Но тъй като вече съм достатъчно скептична, за да вярвам на всяко нещо, което прочета, ми се ще да го покажа и да науча мнението ви за това:
Традиционните методи за обработка на хранителните продукти решават две основни задачи: първо, храната да стане по-лесно усвояема, и второ, да може да се съхранява известно време. В тази категория преработени продукти влизат солената сланина, хлябът, зърното, от което варят после каша, киселото зеле и други туршии, сиренето и напитките – вино, бира.
В миналото селяните се занимавали с първичната обработка на хранителните продукти, защото те ги произвеждали. Те печали хляба, оформяли сиренето, варели алкохола и мелели зърното. Характерното е, че вековният опит в надомната преработка на продуктите помагал за увеличаването на питателната им стойност спрямо необработения им вид. Традиционният начин за приготвяне на хляб поволява най-пълноценно усвояване на минералните вещества от зърното. В киселото зеле нивото на витамин С е по-високо от нивото в прясното, в него е повишена и концентрацията на витамини от група В. А киселото мляко помага по-лесно да се смилат и усвояват хранителните вещества, съдържащи се в млякото.
Промишлена преработка на хран.продукти
Проблемът не е във външния вид на промишлените хранителни продукти. Главният проблем е в разрушаването на хранителните вещества по време на преработката и в това, че впоследствие те се храносмилат от организма много по-трудно. Смятате да закусите? Да разгледаме внимателно обичайната закуска на американеца и европееца, който му подражава. Какво ядете? Корнфлейкс или зърнени топчета, залени с мляко или портокалов сок. Приятен апетит, смъртници! Наситихте ли се? Искате ли да разгледаме отблизо храната ви?
Тези закуски се произвеждат чрез екструзия. Това е непрекъснат технологичен процес, представляващ прекарване под налягане на материал, който е много лепкав в течно състояние, през формиращ инструмент, за да се получи изделие със сечение с желана форма. Как се прави: зърната се заливат с течен разтвор и се поставят в машина-екструдер. През малък отвор при висока температура и налягане зърното се прекарва през специална матрица, за да оформи фигурки. След това те се покриват със слой масло и захар, за да не губят хрупкавостта си след като се намокрят с мляко.
Страшното на този процес е, че разрушава болшинството (почти всички) хранителни вещества на зърното, тъй като екструзията разгражда мастните киселини и даже специално добавяните витамини. Разрушава се лизинът – една от най-важните и незаменими аминокиселини. Даже ако купувате корнфлейкс от магазин за диетични продукти вие пак купувате отрова! Тя е евтина за производство – страшно евтина. А това е доходоносно. Това е многомилиарден бизнес, а вие, ако ядете тези продукти сте само членове на тази огромна секта замаяни глупаци. Вие не само харчите пари, вие си пилеете здравето. Не вярвате ли?
Експерименти
Правени са опити с мишки, разделени на четири групи. Първата група се хранела с пълноценно зърно (пшеница) и вода, синтетични витамини и минерални добавки. Втората – с корнфлейкс от пшеница, вместо с пълноценно зърно и с всичко останало, което давали на първата група. Третата получавала само вода, а четвъртата – вода и химически хранителни вещества. Първата група живяла година, толкова траял експериментът. Четвъртата – около два месеца. Третата група само с вода оцеляла месец. Но, втората група, която яла екструдирани храни умряла две седмици след началото на експеримента. Представете си само – мишките, които получавали само вода живели по-дълго! Значи втората група не са умрели от недояждане.
Аутопсията на мишите трупчета показала цял букет заболявания: дисфункция на задстомашната жлеза, далака и бъбреците, израждане на гръбначния мозък и всички признаци на инсулинов шок. В сухата зърнена закуска явно е имало нещо, несъвместимо с живота.
Втори експеримент, също непубликуван, бил проведен през 60-те години в университета Ан Арбър. 18 лабораторни мишки били разделени на три групи. Първата ядяла корнфлейкс и вода, на втората просто накъсали картонената кутия от корнфлейкс и вода, а третата си получавала обичайна за вида си храна. Последните живяли дълго и щастливо, което не можело да се каже за останалите. Ядящите картон постепенно потънали в летаргичен сън и умрели от глад. Но тези, които яли корнфлейкс умрели още по-рано. А преди смъртта си проявили шизофренично поведение, агресия. Смъртта се съпътствала от страшни конвулсии. Пиша и ми е жал за мишлетата!
Не е ли парадокс – яжте картон и ще изкарате по-дълго, отколкото на корнфлейкс. Експериментът бил замислен като майтап, но резултатите не са смешни. И това, че тази отрова може да се купи от диетичните магазини не бива да ви заблуждава. А усмихнатият заек-мутант трябва да ви служи за предупреждение: НЕ МЕ ЯЖ! Тези експерименти не са огласени, но трябва да знаете – структурата на белтъчините в тези продукти е почти напълно разрушена и тези белтъци стават отровни за човека.
И на мен ми е жал за животните, иначе щях да пробвам колко ще оцелее домашното морско свинче, ако го храня с екструдирани закуски. Познавайки вкусовете му обаче, едва ли ще близне корнфлейкс, ако може да си хапне магданоз, чушки, моркови и листата на саксийните ми цветя. А ние близваме всичко, колкото и боклучаво да е. Къде ли успяхме да загубим естествената си способност да преценяваме кое е добро за ядене и кое – не? Може би – в първата година на брака или на студентския живот далеч от мама? 
L
