Тя стоеше на брега, а вълните се плискаха в краката й. Пред нея лежеше морето – огромно, подвижно, стигащо чак до хоризонта. Това беше първата й среща с него и тя бе притеснена, макар че се беше подготвила добре. Беше чела за химическия му състав и за подводния свят, беше се учила да плува в басейна в града и дори бе печелила малки състезания с другите момичета. Беше слушала захласнато историите за онези, преплували морето надлъж и нашир. В мечтите си искаше да е като тях – господарка на безбрежните води – но нещо в душата й казваше, че няма да е толкова лесно.
Дните и годините на обучение вече бяха зад гърба й. Сега стоеше на брега и се взираше във водата.
Направи крачка напред, съвсем малка, но една вълна успя да я плисне по стъпалата. Стори й се студена и негостоприемна и не можеше да си представи как ще влезе в нея. Загледа се в момчетата на буната, които се хвърляха по всевъзможни начини, политаха разкривено във въздуха и с огромно удоволствие разплискваха тъмнозеления мрак под себе си. Не бяха елегантни, о, тя би направила всичко перфектно, само да събере малко смелост. Завиждаше им на смелостта, завиждаше им на безгрижното нахалство, с което навлизаха в нейното море. Тези дребни хулиганчета сигурно и представа си нямаха що за място е то, и въпреки всичко, без да му мислят влизаха и излизаха от водата и крещяха от радост.
Морето бе нейното предизвикателство, тя беше учена да го уважава и да се стреми към него, пътят й през водите беше предначертан. Тя трябваше задължително да стигне надалеч, за да оправдае доверието на родители и учители, на всички, които приемаха за даденост, че тя е отлична плувкиня.
Още доста мисли преминаха през главата й, докато стоеше на брега. Чудеше се, защо е тук, и колко хубаво би било да е в басейна на детството си. Чудеше се какво ли иска всъщност. Чудеше се, колко ли студена, тъмна и страшна е водата и дали ще успее да се задържи на повърхността, преди някое страховито чудовище да протегне пипалото си от бездната и да я повлече.
Далечният смях на момчетата попречи на мислите й да продължат своя безкраен ход. Тя пое въздух и направи няколко смели крачки напред. Водата я преряза. За миг й се прииска да хукне обратно, но после, някак инстинктивно усети как ще бъде най-добре, протегна ръце напред, затвори очи и скочи.
Вълните се разлюляха, но само след секунда главата й изскочи на повърхността. Тя отвори очи и се огледа. Оттук всичко изглеждаше толкова различно! Не й беше студено, по-скоро приятно прохладно. Изведнъж всички на брега й се сториха ограничени в своето парченце суша, непораснали и малки. Заплува навътре, но не за да следва пътя си, а само да изпробва новото, радостно усещане, че може, да види докъде може да стигне и какво има там. Нямаше цел, нямаше план, единствено любопитството и желанията на тялото й я движеха по вълните. Спря за миг да се полюлее на тях и се замисли колко малко от това, което беше научила й трябва в момента. Колко излишен й е химическия състав на водата – достатъчно е да знае, че е солена и не бива да я пие. Колко излишни й са познанията за живия свят – класификациите и вътрешното устройство. Дори и да срещнеше риба, знанията за анатомията й нямаше да помогнат да я избегне. Само историите за великите мореплаватели оставаха важни, защото й даваха надежда, че един ден и тя ще се осмели да навлезе в дълбокото.
Тя плуваше, отначало силите бързо й изневеряваха, добре че сама си даваше почивка, без да се опитва да спазва твърди графици. След като се отдалечи достатъчно от брега вече беше трудно да отчита напредъка си. Срещаше водорасли, риби и медузи и с изненада установи, че не знае какво да прави при тези срещи и че единствения учител, на който може да разчита са собствените й грешки. Всички наставници останаха далеч назад и се оказа, че трябва да разчита само на себе си. Отначало и тази мисъл беше плашеща, но после започна да й носи безкрайна гордост.
Накрая, без да може да каже дали умът или тялото й са стигнали до тези изводи, тя разбра, че е безмислено да вярва на плановете, защото дори и да следваш теченията, морето винаги успява да те изненада. Разбра, че трябва винаги да е готова за непознатото и да го приема без страх, с детинско любопитство и радост. Разбра, че не може да надникне в бъдещето и да види всички вълни, които ще я блъскат напред и назад, и да ги избегне. Единственото, което имаше значение бе, че тя е в морето и че я чакат безброй изненади и събития и че плуването всъщност е една голяма игра.
Тя заигра.
Децата, стоящи на брега понякога я виждаха в далечината и я чакаха да доплува, за да разкаже своята невероятна морска история.
L
