Left & Right

Нови маратонки!

Ха, както се смятам за спортна личност, май не съм си купувала маратонки от около 10 години! Вярно, че имаше период, в който достъпните маратонки бяха толкова некачествени, а качествените – толкова недостъпни, че в знак на тих протест си купих гуменки с дебели подметки. Те и до днес са си здрави и не че не мога да си ходя и с тях, но, пусто – маратонки!

Сигурно ми напомниха първите Ромики, които си купих сама, и то от почти същия ъгъл на “Владислав”. Може ли човек да изпада в дежа-вю пазаруване?

Тогава да имаш бели маратонки Ромика си беше признак на добър стил, а и не ми се сваляха от краката, толкова ми бяха удобни. Ричи също имаше бели маратонки, няма да забравя, как успявах да ги нахлузя върху обувките ми…

Прибрах се в къщи, обух си новичките и ми се доскача и дотича, не си е работа да те обхване такъв порив насред дъждовна вечер! Господи! Имало обувки, които сами те карат да се движиш! И които да не искаш да събуеш!

А като си помисля колко елегантни обувки с остри носове и токчета, колко ботуши, сандали и чехли са минали през краката ми през годините, и нито едни не са ми давали такъв импулс за движение?!

Но,… още вали, новите маратонки си кротуват в кутията, и чакат подходящото време. Само насън се виждам как тичам по дънки и фанелка без ръкави по безкрайно зелено поле и нямам намерение никога да спирам.

Имам си нови бели маратонки, бели като кокиченца! Гледам ги, и чакам пролетта.

L

1.
Доклад на Свързващия от десантната капсула към Командващ мисията

Докладвам – кацането на капсулата премина успешно в предварително определения сектор. Екипажът поддържаше максимална концентрация и изпълни маневрите с желаната точност.
Влизаме в карантинен режим за следващите три завъртания на планетата.
До момента няма опити за контакт.
(more…)

Тази тоалетна консумира повече питейна вода при еднократно ползване отколкото изпива някой в Буркина Фасо за цял месец.

Като видях това направо се втрещих. Помислих си, че това просто не може да е истина. По всички медии редовно се обсъждат различни теми, свързани с бедността, но всички до една гледани от нашата си камбанария. А всъщност нещата са много по-страшни и зловещи. Погълнати изцяло от нашия си живот и вменените ни идеали за членство в Европейския Съюз и НАТО, замисляме ли се всъщност как живеят повечето хора на този свят? Макар и да не мога да цитирам точни данни, отговорът е БЕДНО. Не, въобще не става дума дали имат компютри, ядат ли луканка и колко пъти ходят на кино и театър годишно. Става дума за съвсем елементарни нужди – вода, храна, медикаменти.
(more…)

И нека пием за виното, в което е истината! Наздраве!

R

Зимният ден не започна обещаващо. През прозорците влизаше приглушена сива светлина и краката й замръзнаха още в момента, в който стъпи на пода. Трябваше да приготви закуска на децата, които слава богу, бяха втора смяна, да ги измъкне от леглата, за да им стигне времето сутринта, да изслуша мрънкането им и някак, в промеждутъците, да се приготви за работа.

Облече се автоматично и незаинтересовано. Отдавна беше подтиснала излишните емоции, за да постигне ефективността на конвейерно производство. Изглеждаше стегнато облечена, но без изненади. Оригиналността не си струваше усилията. Толкова работа я чакаше, а денят едва започваше.
(more…)

Февруари е най-краткият месец, но през него явно се раждат най-много деца. И това го казвам от собствен опит – собственото ми семейство е дало на света три февруарски чада, а да не говоря колко познати са рожденици тогава. Явно най-много бебета се правят през май…

Нищо чудно, че в събота бяхме на троен рожден ден. На Радо, на Благо и на Радек. Присъстваше и четвърти февруарски рожденик – Вальо

Този път се позабавлявах доста, още предния ден. Ходихме по магазините с Ричи, за да изберем подаръци за рождениците и той като никога се нави да влезе в ролята на модел. Честно казано, да си модел не е лоша работа. Единствен недостатък – не можеш да си тръгнеш с всичко, което си пробвал и харесал. С някои от нещата никога не бих го пуснала да излезе сам на улицата, за да не си намери бързо-бързо “компания”. Всъщност блузата беше много интересна – розово и червено с голям орел по средата. Веселба! Ама на мен всичко си ми ходи… нали съм рус и синеок.
Но иначе беше идеален модел – без мрънкане обличаше всичко, което му тикнеш в ръцете, в драматичен контраст с Jonathan, който винаги ме гледа презрително като го питам : “Това харесва ли ти?”. Удоволствие. За мен също. Дори намазах нещо. Още повече, че и подаръците ми харесаха, само се притеснявах дали ще се харесат и станат и на рождениците.

В събота вечер се събрахме в “Донатело” още към 18 часа. Подходящо място за хора, на които никога не им стига времето да се наприказват. Подаръците бяха одобрени, за моя най-голяма радост. Вече е потвърдено – станали са им. (Вярно е, че е по-приятно да даряваш, отколкото да получаваш). Та си дърдоросвахме на воля, на вечната тема – как да се уредим с гадже. С най-много съвети от нас, които сме имали по едно гадже, но сме успели да го превърнем в съпруга. Основния ми съвет беше – търси си приятел, а не кукла. Други предложения? Със съвсем кратко отклонение по практичен въпрос – от какво е вдигнало температура детенце, контактно на две шарки. Верният отговор е – от грип?

След “Донатело” уцелихме джакпота. Отидохме в някакъв нов клуб“Жокер”, намиращ се на втория етаж на хотел “Черно море”, точно до Казиното. Много приятно място – висок таван, който не ти причинява клаустрофобия, семпла обстановка – плакати на групи по стените, светещи в червено масички и кожени дивани и най-важното – НЕВЕРОЯТНА ГРУПА, която свиреше на живо. Имаше отлична аспирация и тютюневия дим не дразнеше непушачите. Музиката беше достатъчно силна, за да е приятна и да можеш да си чуеш приказката, без да викаш.

Никога не съм била почитател на джаза, но страхотно ми хареса. Също както и кънтрито, и рока и някои български парчета, които свириха. Сервитьорът ни обслужваше малко притеснено, дори си помислих, че сигурно е почнал тази работа отскоро. По някое време обаче той отиде да пее заедно с колежката си – сервитьорка. И двамата бяха много добри, но момчето имаше такъв силен и джазов глас, че настръхнахме. Неописуемо, трябва да се чуе. Ясно защо е малко несръчен. Но в пеенето е супер. За съжаление Тони изпя само две песни – “Fever” и една друга. Дано успее да направи кариера в пеенето.

Знам, че става малко като в руските приказки – “Иди не знам къде, намери не знам какво”, защото не знам името на групата, но поне мястото го уточнихме – клуб “Жокер” и просто не е за изпускане. Свирят всяка вечер. Може да си седнете с чаша върху капака на пианото и да гледате в очите пианиста, докато раздрусва къдрици, или вокала, докато пее с глас на развратен стар пушач. И китаристите ги бива…

Ако Jonathan ни изгони на рождения си ден от къщи – търсете ни там.

Кой каза, че иска и снимки – ами ето ги!

L&R

50 цитата на мъже от всички времена и народи, които ни харесват:

1. Обичам работата, тя ме очарова. Мога да седя и да я наблюдавам с часове. © Джером К. Джером.

2. Какво е светът – илюзия и няма нищо? Тогава определено съм платил твърде много за килима. © Уди Алън.

3. Лекарят ми дава две седмици живот. Най-добре да са през август. © Рони Шейкс.

4. Много мъже, след като се влюбят в трапчинката на бузата, по погрешка се женят за цялото момиче. © Стивън Ликок.

5. Боксът е приятелско леене на кръв. © Eмил кротки

6. Първият човек подхвърлил ругатня вместо камък е бил творецът на цивилизацията. © Зигмунд Фройд.

7. Свободата на словото никога не е толкова ценна, както когато случайно се удариш с чук по пръста. © Маршал Ламздън.

8. Трудните задачи ги изпълняваме незабавно, а невъзможните – малко по-късно. © Девиз на ВВС на САЩ

9. Щастието е удоволствие без разкаяние. © Л.Н.Толстой.

10 Благодарен съм, че имам два средни пръста, макар че не бих отказал да имам още два. © Мерилин Менсон.

11. Животът е това, което ни се случва, докато си правим планове. © Джон Ленън.

12. Не винаги знам какво говоря, но знам, че съм прав. © Мохамед Али.

13. Мислите и жените не идват заедно. © М.Жванецки.

14. Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва. © Тери Пратчет.

15. Когато сте трезви, реализирайте всички свои обещания, давани на пияна глава – това ще ви научи да си държите езика зад зъбите. © Ърнест Хемингуей.

16. Боледувах три дни и това се отрази прекрасно на здравето ми. © Сергей Довлатов.

17. Вие заслужавате своята любов и преданост повече от който и да е друг във вселената. © Буда.

18. За да се занимава със секс, жената иска причина, а мъжът – място.© Били Кристъл.

19. Не можах да дочакам успеха и затова започнах без него. © Джонатан Уинтърс.

20. Бракът – това е интересен двубой, при който си длъжен да спиш с врага. © Ли Даниел.

21. Аз съм вегетарианец не защото обичам животните, а защото ненавиждам растенията. © А.Уитни Браун.

22. Ако жена ви иска да става шофьор, не й заставайте на пътя. © Стан Левинсон

23. За да преспите с жена, кажете й, че сте импотентен. Тя непременно ще поиска да провери. © Кари Грант.

24. Никога не се бори с прасе – и двамата ще се окаляте, но на прасето ще му хареса! © Анонимен.

25. Има само един път към щастливия брак. Щом го открия ще се оженя отново. © Клинт Ийстууд

26. Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения. © Бъртранд Ръсел

27. Старайте се всеки ден да правите по нещо неприятно. Това ще ви помогне да изпълнявате дълга си без отвращение. © Марк Твен.

28. Сексът е комедия на положенията.© Димитър Храповицки

29. Повечето хора са щастливи точно толкова, колкото сами са решили да бъдат.© Ейбрахам Линкълн.

30. Умът говори – мъдростта слуша. © Джими Хендрикс.

31. Бирата е още едно доказателство, че Господ ни обича и иска да бъдем щастливи. © Бенджамин Франклин.

32. Интелигентността на планетата е константна величина, а населението непрекъснато се увеличава © Кол

33. Нищо не разваля целта така, както попадението. © Н. Фоменко.

34. Песимистът вижда трудностите във всяка възможност, а оптимистът във всяка трудност вижда възможности. © Уинстън Чърчил.

35. Има само две неща, които са безкрайни: Вселената и глупостта. Макар че за Вселената не съм напълно сигурен. © Алберт Айнщайн.

36. Най-сигурния начин да запомниш рождения ден на жена си е да го забравиш поне веднъж. © Джоузеф Косман.

37. Директорът е човек като всички останали, но той самият не го знае. © Реймънд Черчел.

38. Хората, които смятат, че нещо не може да бъде направено, не бива да пречат на онези, които го правят. © Анонимен.

39. От две злини, бъди по-малката.© Амброаз Бирс.

40. Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но кръвта му стига за работата само на едното. © Робин Уилямс по повод Клинтън и
Люински

41. Човек се учи от грешките си – а от чуждите прави кариера. © Александър Фюрстенберг.

42. Този, който често се обръща назад, може лесно да се препъне и да падне. © Ерих Мария Ремарк.

43. Винаги съм казвал, че жената трябва да прилича на добър филм на ужасите – колкото повече оставя на въображението, толкова по-добре. © Алфред Хичкок.

44. Обичай ближния като себе си, но не се сближавай с всекиго. © Луис Бил.

45. Светът се управлява от младите, които са остарели. © Джордж Бърнард Шоу.

46. Мога да живея без необходимото, но без излишното не мога. © Михаил Светлов.

47. Най-зает съм през свободното си време. © Цицерон.

48. Ергенът е човек, който има маса и легло, като историята на леглото е много по-богата. © Хенрик Ягодзински.

49. I’ll be back. © Арнолд Шварценегер.

50. Истината рядко е чиста и никога проста. © Оскар Уайлд.

L & R

От известно време ми харесва да слушам песни, чиито текстове са мрачни. Някои дори са груби, но отразяват действителността, в която се намираме. Интересното е, че казаното в тях става все по-валидно с всеки изминал ден. Докога ли ще е така? Или просто истината е една и тя не може да стане повече или по-малко с течение на времето? Животът ни завърта в един момент на бясни обороти и измъкване няма. Почивка? Ех, мечти… Преосмисляме живота си в движение. Нямаме време да спрем и да се огледаме. А какво ще видим, ако го направим?

Lights out – we live in a world of darkness
No doubt – everythings up for sale
We sleep – all of the world is burning
We pray – to God for a better deal

Nothing is sacred – back then or now
Everything’s wasted
Is that all there is?
Can I go now?

Fight wars – die in a blaze of glory
Come home – meat in plastic sack
Fall down – you better pray to your God for mercy
So kneel – and help the blade cut clean

Nothing is sacred – back then or now
Everything’s wasted
Is that all there is?
Is that it now?

Това е песента, която исках да споделя с вас.

R

От този филм очаквах много. И защо ли? Още след “Последния самурай” трябваше да ми стане ясно, че захване ли се американец да прави филм за Япония, ще видиш Япония през крив макарон.

Със закъснение разбрах и защо гейшата, която е прототип на главната героиня не е одобрила книгата, по която е сниман филма и си е написала своя – “Животът на една гейша”.

И така. “Гейша” означавало човек на изкуството. Във филма изкуството се видя за кратко – един танц, след който обявиха девойчето за велика гейша. Защо ли? За сметка на това основното време беше посветено на това, как я желаят всички мъже и колко пари са склонни да платят, за да преспят с нея. А никъде не видях как я обучават точно на това “изкуство”.

И как показаха гейшите – като самовлюбени момиченца, които си връткат гадни номерца. Ха! Ами че това се случва навсякъде по света, щом се съберат на куп амбициозни красавици! А почитателите им – богаташи май се интересуваха само от секса. Защо ли тия гейши адски ми напомниха на нашите моделки?…

Единственото що-годе японско нещо беше търпението, подчинението, спазването на йерархията, търсенето на красота в дребните детайли, останалото си беше типичната американска боза.

На американците трябва да им забранят да правят филми за екзотични страни! Да покажат собствената си страна каквато е! Ако в нея има нещо интересно и оригинално, разбира се.

L

Имам син. Десетокласник. Казва се Johnatan. Това име не съм му го давала аз. Даде си го той сам. Но така му викат всички негови познати. Чак се замислям, дали да не му викна “Ей, Джони!” и аз някой ден.

Битието определяло съзнанието. Неговото битие протича 7-8 часа на ден в училище и фитнеса и останалото време – в интернет. Какво ли е съзнанието му в такъв случай? Какво ли е съзнанието на човек, който си пише домашното по математика, гледайки екрана на компютъра, на който е отворена снимка на нужните страници от сборника, пратени му по мрежата? Какво е съзнанието на човек, който часове наред ръководи армии по екрана? И какво общо имам аз с него?

Дъщеря ми се казва Issi prasenceto. Не, определено не я кръстих така навремето. Сега е модератор на детски сайт и се ядосва, че някакви деветгодишни успявали да си намерят и да си сложат по-страхотни аватари и подписи от нейните. Дотук схващам, после обясненията й минават на компютърно-патагонски. Дано някой друг в семейството я разбере.

Всяко поколение се жалва, че родителите не го разбирали. Но едва ли друго поколение е имало такъв драматичен разрив в езика и идеите с децата си. Не че не се интересувам и не се старая, но усещам, че изоставам. Технологиите препускат, децата ги гонят, а аз съм нейде на опашката. Но ги виждам, че и те изостават. Изостават от елементарното реално битие.

Може Jonathan да е бог на някои игри, но горкия е като сакат, когато трябва да смени изгоряла крушка в детската или да свърши нещо друго из къщи. Issi предпочита да говори и да ме гледа какво върша, но не и да се включи. Струва ми се, че в съзнанието си са много по-дълго време деца, чада невинни, явно доста жизнен опит изтича покрай компютрите им и те не попиват нищо от него.

Онази вечер Джони (ето, обърна ми се езикът) ми каза, че иска да ходи на дискотека. За първи път. В най-големия студ, но както и да е. Питах го къде, оказа се, че на другия край на града. Аз се притесних и му казах, че ще го приберем оттам с колата, което и време да е, само че той пък не искаше да ни разкарва и каза, че по-добре да иде да спи у приятел.
И кой е този приятел? Мария. Мария? За първи път й чувах името. Ходил ли си някога у тях? Да, веднъж. И как си я представяш тази работа – не те познават даже хората и ти ще вземеш да им се изтърсиш в три през нощта!!!

Всъщност той не виждаше никакви пречки… Ама, че неразбрани родители!…

Как ми се иска да му вляза в главата някой път. Но той само мълчи, подсмихва се и пръстите му потръпват нервно…

Навремето го питахме за новородената му малка сестра: “И какво да правим сега бебето?”, а той, макар да искаше братче, отговори: “Какво да правим, ще го обичаме!” Дали обаче само с обич ще постигнем разбиране?

L