Left & Right

Шумът в залата беше истински, като на голямо състезание. Леденият овал долу в ниското блестеше. До мен беше един от българските спортни коментатори на събитието. Естествено, разглеждахме таблицата на участничките, която закриваше като полупрозрачен слой гледката на залата.
- Нашите са две – ми каза колегата – ето – и освети кратък текст някъде в средата на таблицата.
- Азалия? И ще играе на “Една българка дива”? Защо е вписана само с едно име? И каква е тази музика, не съм я чувала, не е чалга, нали?
- Всички играят с никовете си – успокои ме коментаторът. – Тази поне е с хубаво име, и музиката не е лоша, ще я чуеш. На 16 години е, ще я видиш като взимаме интервюто. (more…)

Тя е ветровита. Снегът е почти толкова рядко срещано явление колкото и Коледа. Но е красива. Това е зимна Варна.

R

Странно място е светът на големите компании. И странни закони го управляват…
Звъня днес в “Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани” София с абсолютно практичната идея да разбера по какъв начин си уреждат превозите на минерална вода от новозакупената “Банкя” до страната. Преди беше лесно – звъниш на “Банкя”, питаш ги трябва ли им камион за съответния ден и ако им трябва – товариш. Само че – нов собственик – нови процедури. Затова звъня на “Кока-кола”.
Обаждането ми е прието от “reception desk”. (more…)

Нашето прасе, нашият Свинчо, нашият безценен Квикалец завъди нещо на крака си! В малко кръгче окапала козина стърчеше нещо тъмно и съмнително, което не ни даваше да пипаме!
Подтиквани от притеснената му стопанка и загрижени за здравето на най-миличкия член на семейството, решихме да го заведем на ветеринар. “Те, свинчетата, са тропични животни”, обясни тя, затова го понесохме навън в студа увит в два шала, така че и носът му да не се показва.
В кабинета се наложи да почакаме. Слагаха система на някакво ситно коте, държано от стопанката си. Докторът беше много внимателен – “Недей да бягаш, писе, сега нищо не ти правя, което да те боли…”, затова се отпуснахме, успокоени, че и нашето животинче ще бъде нежно прегледано.
Седяхме и се образовахме по големите таблици на кучешките и котешките породи, висящи по стените.
Накрая настъпи и нашият час. Развихме нежно свинчето на масата за прегледи и насочихме лекарския поглед към странното място. Какво му е???
“Амии” – позасмя се той – “това са му гърдичките!”
Ама и прасе! Гърдите му са точно на свивката на задните крака!

L

За последните 7 часа температурата спадна от +3 до -10. И продължава да спада. Има и вятър, който поне засега не е силен. Какво ли още ни чака? Ще разберем сутринта…

R

От два-три дни градът е луднал. Всички очакват ГОЛЕМИЯ студ. Пазаруват промишлени количества пакетирани храни, зареждат се с газ, дърва и въглища. Сушат пране като за последно. А и вчера и днес беше едно слънчево, топло, чак се замислихме за пролетта.
Чудя се, ще има ли студ въобще?
Всъщност, вън небето вече е сиво и някаква мъглива пелена се спуска от север към града. Станало е 0 градуса. Нима вече иде?!

L

Не си е работа да се спънеш на плочка, наистина! Пред очите ми е човек, преживял този ужас и честно казано, не е за гледане в момента. Затова си гледайте в краката и внимавайте!
Цялата история започва не на 13-ти петък, а на 16-ти понеделник, когато лавирайки между колите по тротоара, моя близка се спъва на стърчаща плочка, скромен паметник на поредните изкопно-кабелопрокарващи дейности в града. Пада. По лице.
Закарахме я в спешното, разбира се, защото макар да твърдеше, че я боли поносимо, трябваше да я види лекар. Ако ви се случи – не се подлъгвайте – отначало от шока може да не боли много, но после… (more…)

- Вярвам във Фън Шуи, да – каза Тони, и продължи да чертае кръгове с вилицата си в чинията. – Винаги съм имала някакви усещания, че тази чаша, например, трябва да стои точно тук, а каната – точно там, после прочетох в една книга по Фън Шуи, че точно така трябва да бъде и ми стана приятно, че съм познала.
- И защо се прави всичко това? – попитах лаишки аз.
(more…)

Снимките от посрещането на Новата година, можете да видите тук

Някога, много, много отдавна, хората живеели щастливо. Но небето започнало да се мръщи все по-често, облаци закривали слънцето, ставало по-студено. Започнали дни наред да плющят дъждове или да се спускат мъгли. Небето било мрачно, а дните – дните ставали все по-къси. Слънцето едва се надигало над хоризонта, сякаш нямало сили да изплува нагоре във висините. Изглеждало, че над земята ще се спусне вечен мрак. Хората се надявали, че нещата ще се оправят, гушели се в къщурките си, опитвали се да икономисват от храната, но небето тъмнеело все по-дълго.

Накрая, изморени от напразните си надежди, отчаяни, хората решили, че краят на света е неизбежен и че само могат да го посрещнат както подобава.

Пламнали светлинки из къщите и площадите, забумтели весели огньове в огнищата, разнесъл се навред ароматът на храна и подправки, а виното, ех, виното се леело като напоителен дъжд в жадните гърла.

Музиката, танците, пиянството и екзалтацията продължили няколко дни. Накрая, изморени и замаяни, хората се прибрали по къщите да дочакат края.

На другата сутрин обаче, някой ранобуден и с по-слабо главоболие, излязъл на прага и въпреки хапещия студ вдигнал поглед нагоре. Изведнъж, примижвайки, забелязал, че слънцето се е изкачило малко по-нависоко по небето и блести някак по-ярко. Краят на света се отлагал. Светлината се връщала. Животът продължавал.

Много, много години по-късно, някой нарекъл всичко това “Посрещане на Коледа и Нова година”.

L