Archive for December, 2005

Мозайка

Friday, December 30th, 2005

Мозайка
Преди десетина дена ми се наложи да чакам известно време пред един лекарски кабинет. Бях се подготвил, но за съжаление батерията на Palm-а ми свърши много бързо и трябваше да си измисля друг начин за убиване на времето. Реших да се поразтъпча и изведнъж вниманието ми бе приковано от мозайката пред кабинета.
В първия момент ми се стори, че е направена от натрошени разноцветни стъкла. Бяха толкова истински. Стърчащи и очакващи да разпорят обувките и краката ми в момента, в който стъпя отгоре им. Спрях и погледнах отново. Този път не видях стъкла, а се намирах на билото на планина. Склоновете й бяха от тераси, които се движеха. Имах чувството, че слизам с поглед все по-надолу и очаквах да видя нещо интересно. Вместо това изведнъж планината изчезна и се появи едно момиче. Нежно лице, наклонено на едната страна. Блуждаещ поглед. Разпиляна сякаш от вятър коса. Отпуснати върху скута ръце, обвити във воал. В момента, в който се взрях по-съсредоточено момичето изчезна. Появи се град – с много и криви улици, разноцветни къщи. Беше някак замрял. Но след малко оживя – улиците и кварталите светнаха, сякаш беше настъпила нощта и някой беше включил коледните украси. Градът угасна. Отново се появи момичето. Но този път от едната му ръка се подаде глава на питон. Странно, какво ли може да означава това? Отново се озовах на върха на планината и стремглаво препуснам надолу през разноцветните тераси. Изведнъж спускането свърши и стъпих върху натрошените стъкла. След малко цветовете им почнаха да преливат и отново се появи момичето. Този път ръцете бяха кротко сгушени в скута. Изведнъж до момичето се появи главата на едно весело теленце. Гледаше ме и се усмихваше.
И изведнъж всичко свърши. Изгуби се. Остана само мозайката пред кабинета. Вратата се отвори:
- Ваш ред е!

R

Коледна пиеса

Thursday, December 22nd, 2005

Време:
Коледа`99

Участници:
Юли и Гого – сестра и брат
Чечо и Калинче – брат и сестра

Вън е зима, няма сняг.
Иде Коледа все пак.

В стаята седят деца
и измислят писъмца.
Пишат кой какво желае -
дядо Коледа да знае.

Юли:
Какво ли иска моят брат?

Гого:
Аз искам първо автомат!
Да вдига много силен шум,
да правя с него бум-бум-бум!

Юли:
А нещо друго освен него?

Гого:
Да! Искам цял кашон със лего.
Ще си играя с Куай-Гон Джин,
със кораби и с Анакин,
и после, како, то се знай
ще бъда истински джедай!

Юли:
Е, ти си лесен, малък Гого,
желания си имаш много! (more…)

Коледни линкове

Wednesday, December 21st, 2005

Празничното настроение кипи из интернет. Всеки ден отнякъде долита линк я с картинки, я с поздравления, я с късмети или премъдрости.
Решихме да не сме стиснати – ето, веселете се:

http://2006godina.hit.bg/

http://kasmet.hit.bg/

http://perso.wanadoo.fr/rene.royer/swf/herisson.swf

http://www.ivanbelchev.com/destiny/

http://newz.nnm.ru/gusoftware/20.12.2005/nemnozhko_novogodnih_valpaperov/

http://newz.nnm.ru/luch/10.12.2005/snegurki_xxx_skoro_novyj_god/

http://christmas.marc.bg/ – този го добави Лена

http://adv.netinfo.bg/NewYear2006/

Хайде, добавяйте още!

L & Rf=”http://adv.netinfo.bg/NewYear2006/”>

Реклама

Tuesday, December 20th, 2005

Чакалня. Съседни места. Двама странно облечени субекта разсъждават, поглеждайки се смутено-кокетно:
- Има стил – розова риза и небесно-синьо сако…
- Има стил – носи жълта вратовръзка…
- И много нови идеи – как ме поглежда само, какво ли би правил с мен, ако сме насаме?
- И много нови идеи – мисля, че би ми харесало да остана с него насаме…
- Мисля, че ме харесва… Как ми се усмихва само! Сигурно трябва да му предложа да пийнем по кафе. После може да отскочим до къщи, сигурно ще остане до сутринта. Може направо да се пренесе да живее с мен. Е, може да ни е малко тясно , но ако теглим кредит, ще можем да вземем нещо по-голямо. Как се усмихва безгрижно! Явно е творческа личност . Сигурно работи от дъжд на вятър. Сигурно ще разчита аз да работя нон-стоп и да връщам заема на банката. Какво?? Банка ли казахте???

L

НТС-купон

Friday, December 16th, 2005

Ммммм, много хубаво си изкарахме снощи на предколедния купон на НТС! Както всяка година, беше в “Димят”. Това е най-големият ресторант във Варна, който винаги създава отлично настроение. Може би защото има просторна зала, приглушено осветление, оригинални платна по стените и пищни украси. По перилата на стълбите се вие зелена гирлянда, привързана на места с червени панделки, а под тавана плуват сякаш в безтегловност, блестящи снежинки.

На нашата маса сме от клубовете “Менса” и “Гну-Линукс”. Откакто преди три години се взехме, все сме заедно на купона. Вече се познаваме, радваме си се, и разговорът никога не пропада в неочаквани дупки, а се движи гладко. (more…)

* * *

Wednesday, December 14th, 2005

Жената-Котка седна на дивана и се протегна. Направи го нарочно по-бавно и плавно, с надеждата деликатно да привлече вниманието му. Мъжът-Товарен кон обаче не реагира. Погледът му си остана закован в телевизора, а задницата и копитата не помръднаха от фотьойла.
- Цял ден мислих за теб – измърка Жената-Котка и впери поглед в него, като се надяваше, че ще го привлече хипнотично към себе си. (more…)

Порнография, журналистика и „Кацнал на едно дърво“

Monday, December 12th, 2005

Едва ли щях да напиша това. Но в началото на месеца се случи нещо, което в последните десетина дена се разви извън всякакви нормални граници. За съжаление това не е първият подобен случай, но е крайно време нещата да почнат да се случват. Целта ми е с настоящата публикация да подкрепя Йовко да поставим начало в тази посока.
За какво става дума. В началото на декември по новините съобщават за грандиозна акция – разбита е международна мрежа за разпространение на детска порнография. На пръв поглед страхотна новина – заловени са хора, има доказателства, едва ли не перфектна акция. И щеше да продължи да изглежда така – макар че двама души не са мрежа, – ако всичко беше спряло дотук. Но то продължи. Последва нахълтване по сигнал в офиса на един интернет доставчик, изземване на техника и покана за съдействие, отправена към администраторите и един мениджър. Момчетата се отзовават, но за тяхна изненада са задържани и обвинени в съпричастие към същия порноканал. Защо, на какво основание, има ли доказателства? Тук се намесва журналистиката.
В медийното пространство започват да се изсипват какви ли не версии, да се търсят невероятни връзки. Целта е всичко да е колкото се може по-сензационно. Само сензацията продава, а медиите не правят новини, а бизнес. Тъжна и грозна истина. Следях всичко внимателно – по телевизии, печатни издания, интернет. Стигна се дотам, че дори случаят генерира виц. Ден по-късно на една пресконференция наградената за разследваща журналистика Миролюба Бенатова държи да рецитира някакви въпроси, които трябва да подкрепят някаква скърпена от технологичното й невежеството теза, без да се съобразява и уважава колегите си и инициаторите на събитието. Върхът на злобата, некомпетентността и пошлостта се излива във вестник „Стандарт“ в ето тази статия
Но нека бъда конкретен. Интернет доставчикът е България Онлайн. Офисът му се помещава в сградата на Центъра за Изследване на Демокрацията (ЦИД) и е собственост на Фондация Приложни Изследвания и Комуникации (ФПИК). На иззетите машини НЯМА открити порнографски материали. Но хората остават в ареста, защото са им повдигнати други обвинения – за разпространение на нелицензиран софтуер, както и материали нарушаващи авторските права (музика и филми). Тогава уважаеми журналисти защо продължавате още да свързвате имената на тези момчета с порноканала? Защо имената им са написани изцяло, а не само с инициали, както изписвате имената на извършилите тежки престъпления? Или може би все пак не сте написали всичко, понеже не сте публикували ЕГН-тата и домашните им адреси? Сега като е ясно, че НЕ са разпространители на порнография, защо не напишете на първа страница на своите издания с големи букви едно ИЗВИНЕТЕ МОМЧЕТА? Не е зле също и централните новини на основните телевизии за започват емисиите си с това, че момчетата НЯМАТ НИЩО ОБЩО със случая. Не подписахте ли тази година някакъв журналистически кодекс, според който не можете необосновано да леете помия по когото ви падне? Как така разполагате с информация от следствието, което по принцип е тайна? Кой е отговорен ако това е така? Или това не е все пак следствена информация, а е скалъпена от вас версия? Наистина така се продавате, но все пак има някакви морални и етични граници, които вие за пореден път потъпкахте. Или може би преди седмица гледахте „Кацнал на едно дърво“ и видяхте как се „прави журналистика“. Все пак това беше комедия и целта беше да се посмеем, а това което сторихте и продължавате да творите е просто недопустимо!
Моето мнение по случая, като страничен наблюдател, е следното. Действията на НСБОП и журналистите са добре съгласувани и целенасочени. Според това, което съм чул и прочел целта е дискредитиране на ЦИД и ФПИК. За постигането й се използва атака по интернет доставчикът България Онлайн, който е собственост на ФПИК. Явно някой има изгода от това. Предполагам сравнително скоро ще разберем кой е той. Все пак хората с интерес това да се случва намаляха драстично в последните години. И тъй като версията за участие в порноканал издъхна, просто се намеси другият поръчител, който е явен – БСА. Може да видите и доказателството. Изпълнителят неизменно е НСБОП. Трябва да трупат активи хората, да им влезем в положението.
Обръщам се към журналистите – бъдете последователни. Престанете да сте само със силните на деня. ИТ специалистите сме широко скроени хора. Ще ви помогнем да се ориентирате, ако имате нужда от това. Все пак всеки не е длъжен да знае и разбира от всичко. Очаквам да изчистите това, което натворихте и в бъдеще да бъдете по внимателни и обективни в писанията си.

Христо Енев
(aka ritchie)

Предпразнично

Monday, December 12th, 2005

Улица
Наближава Коледа. Градът оживява. Улиците са пълни с хора, обикалящи от магазин на магазин и носещи торби пълни с подаръци. Настроението е приповдигнато и всички с нетърпение очакват предстоящите празници. Но дали това наистина е така?
Уви – не! Улиците са полупразни, макар че е събота. Навън е студено и мрачно. Вятърът остро пронизва тялото и смразява лицето ми. Минавам по Владислав. Витрините са скучни, макар и някои от тях да са украсени. По стълбовете също има някаква електрическа украса, но тя работи само нощем. Нищо не ми привлича вниманието. Загледах се в минаващите покрай мене хора. Всичките са мрачни. Няма усмивки, нито радост, нито очакване за нещо хубаво. Няма ги и торбите с подаръци. Хората сякаш са надянали маски на лицата си – този на безразличие, семейството след него на угриженост, момичетата по-назад на някаква тягост. И нито едно ведро лице. Влизам в един магазин. Стори ми се най-пълен от всичките, покрай които минах, но всъщност и той е почти празен. Отново не виждам усмихнати лица. Дори лицето на продавачката не просветна поне малко докато плащам бижуто, което харесах за моята любима. Всичко това ме натъжава.
Решавам да продължа разходката покрай шадравана и после по Княз Борис. Отново същата гледка. Тягостни и угрижени лица, празни ръце, никаква радост или очакване. Сякаш всеки се е сгушил в себе си, но не от студа навън, а от нещо смразяващо душата. Докато се вглеждам в човешките лица, минаващи покрай мен осъзнавам, че и аз не съм по-различен. Минавам покрай един електромеханичен Дядо Коледа. Песента му е провлачена, а движенията някак меланхолични. Може ли една играчка, било и с почти човешки ръст да изпадне в меланхолия? Едва ли – просто усещам, че и мен нищо не би могло да ме зарадва в момента…
Над града пада нощта. Огромната елха с подаръци на центъра засиява. По улиците светват коледните украси. Изведнъж сивотата на централния площад се сменя с ярки многоцветни светлини. Хората вече са само движещи се сенки, а вместо лицата им виждам отблясъците на украсата. Откъсвам се от налегналите ме мрачни мисли и душата ми просветва. Може би ссе пак Коледата е възможна…

R

Почти истинска история

Thursday, December 8th, 2005


Галерията е непостоянна като жена. Всеки път е различна и ме потапя в настроението си, независимо дали искам или не. Понякога е пищна и тържествена и ме кара да пристъпям притихнало и смутено, понякога е предизвикателна и абстрактна и ме кара да се подсмихвам на ексцентричността й. Всъщност, затова я посещавам.
Днес е приветлива. По стените й има фотографска изложба. Светлината се плиска между посетителите, топла и изобилна. Снимките са цветни и ярки, всяка от тях е малка приказка. Стоя като Палечко пред поредица цветя, снимани в едър план. Съвършени са. Отвсякъде. Листата се извиват плавно, заоблени и плътни като бедра и мамят с багрите си. Поддавам се, заинтригувана от детайлите, мислите ми ме отнасят нанякъде… Но кискането на две девойки в другия край на помещението ме освестява. Какво правят пък тези? Събрали са глави над някаква снимка и се смеят. Не усещат ли, че не е прилично? (more…)

Сън

Thursday, December 1st, 2005

Видя ме. Не трябваше да ме види, но ме видя. Мислех, че ще мога да се измъкна съвсем тихичко и че няма да усетят, че трети е бил свидетел на срещата им. Че трети човек е чул тайната им и че може да ги издаде. Само че вратата скръцна и той се обърна в последния момент. Мисля, че ме видя.
Нямам избор. Трябва да се скрия, да избягам, и ако мога – да им попреча да направят това, което ги чух да кроят. Сърцето ми помпи кураж във вените ми. Първо – да спася себе си. Хубаво е, че наоколо е пълно с хора, това е търговски център все пак и има доста голям шанс да изгубят дирите ми в тълпата, зад ъгъла, из милионите скрити кътчета наоколо. За първи път се ядосвам на светлината, на блестящите стъкла – те не ми помагат да се скрия. Крача, като се опитвам да изглеждам естествено. Не се оглеждам и не бягам. Разчитам на късмета си, който винаги досега ми е помагал. Не се откроявам особено, поне така си мисля. Дънки, маратонки, прилепнала мътнозелена фанелка и шапка с козирка – обичаен костюм за момиче от големия град.
(more…)