Left & Right

Съботата беше определена за пазарен ден. Трябваше да купя подаръци. Поне така си бях наумил. Сутринта отидохме до супермаркета да купим храна. От там взех шоколади. Държах да са такива, каквито в България няма. Естествено взех и щолен – иде Коледа, не е зле да се пробва немски сладкиш. След пазаруването се прибрахме да хапнем и потеглихме към Мюнхен. Бях набелязал в един магазин подаръци, остана да ги напазаря. И тази работа я свърших, макар че по едно време се бях притеснил – не можех да намеря това, което бях харесал предната седмица. Как да е уредих фамилията и дори и за себе си взех един вълнен пуловер. И аз съм човек в крайна сметка. После се прибрахме, гледахме Такси 3 на немски и се заех с приготвянето на багажа. Трудна работа, но се справих. Наложи се да попренаредя нещата няколко пъти. Накрая реших – подаръците и компютъра в ръчния багаж, с останалото да става каквото ще. (more…)

Понеделник. Вече не бях единственият гост в хотела – имаше още един предвиден за закуска. Сметнах, че последните 6 вечери съм спал не повече от 30 часа. Но въпреки това се чувствах свеж. Трябваше да съм – за оперативката. По пътя обаче попаднахме в задръстване. Оказа се, че има катастрофа. Някаква малка Мазда, се беше натресла в едно БМВ. На бавареца му нямаше абсолютно нищо, но пък от другото кола не ставаше. На място имаше полиция и линейка, а след малко пристигна още една. Не видяхме пострадали. Нямаше и изнервени шофьори от голямото задръстване. Въобще тук карат спокойно. Бързат само на магистралата – там наистина се кара много здраво. Така с малко закъснение стигнахме в офиса.
(more…)

Все пак отидохме в Мюнхен. Потеглихме към 11:30. Времето беше чудесно. Не пропуснах да спомена, че аз го нося със себе си. И как да нямам такова самочувствие като за две седмици в Англия пролетта преди три години капка дъжд не капна, а в Холандия това лято времето беше хубаво докато бяхме със семейството на почивка там – преди и след това
студ. В Мюнхен стигнахме бързо. Все пак от Дахау са само 17 километра. Спряхме близо до Олимпия парк. Минахме покрай централата на БМВ. Беше в ремонт, както и музея на БМВ. Сигурно щях да го разгледам, ако беше отворен, но такова хубаво време в средата на ноември не е за изпускане. Поне се снимах на фона на сградата. Имаше работници, които явно трябваше да се занимават с ремонта, но нещо не се бяха преработили. Нещо не кипят от трудов ентусиазъм немците.
(more…)

Събудих се в 6:30. Бях настроил телефона да ми звънне. Много е оглушителен. Добре, че се бях наспал, иначе джаджата можеше сериозно да пострада. Станах, измих се и слязох на закуска. В хотелът има ресторант, в който готвят доста добре. Естествено на закуска не очаквах нищо готвено, но все пак ми беше любопитно какво точно ще има. На две маси бяха сложени най-различни неща – филета, салами, купи със сладко (много добри цветове), кани със сок, различни видове хляб, от малките опаковки с млека както и една голяма купа с кисело мляко. Реших да съм скромен – две парчета филе, малко кашкавал, чаша сок и купичка кисело мляко. Естествено преядох. Беше вкусно, а и млякото определено беше добро. Оставих го за най-накрая с тайната надежда, че на повърхността ще излезе вода и производителят ще бъде разконспириран за повишените си печалби напоследък, но нямах късмет.
(more…)

Понеделник. Начало на новата седмица. Нищо интересно. Наближава обед. Скука. Телефонът иззвънява и всичко се преобръща. Получавам предложение да отида до края на месеца в Германия. Да работя на място по един проект, който както всичко изглежда ще трябва да довърша сам. Отначало съм склонен да откажа. Много време е. Цели три седмици. През тях имаме юбилей със съпругата ми – 16 години съвместен живот. Според някой това си е просто годишнина, тъй като числото не е „кръгло“. Но тъй като аз съм програмист нещата са различни. В шестнадесетична система се записва като 10, а в двоична си е 10000, което си е сериозен стаж отдето и да го погледнеш. Десетина дена по-късно дъщеря ми става на 12 години – последната предтийнеджърска годишнина. Решил съм да не пропусна и двете събития.
(more…)