Никой не очакваше, че бурята ще е толкова силна, въпреки непрекъснатите светкавици в далечината, които припламваха цяла вечер. Може би щеше леко да препръска, за да изчезне тежестта във въздуха. Само че след полунощ бурята връхлетя като побеснял ездач. Зачатка с тежки копита по первазите на прозорците, нададе див рев над притихналата земя и заблъска с мокри длани по стъклата.
Още сънени, потръпнахме и се свихме под завивките. Толкова сме малки, като прашинка пред мощта на бурята. Да не ни усети, да не ни докосне, да не ни смачка! Чат-чат-чат – тракаха до безкрайност копитата й, а гръмотевиците им пригласяха. Тъмнината, дори под завивките, дори под клепачите, прогърмяваше до бяло.
Вода, толкова много вода, един океан от вода изливащ се на талази отвън. Не искам да мисля за всички живи същества, които пороят е хванал отвън в нощта. Надявам се, че ще намерят къде да се скрият. Домът изведнъж се превръща в топло убежище, в сигурно място, където водата, вятърът и черно-бялата светлина не могат да влязат. Тук е моето царство, не можеш да стигнеш до мен! Не можеш да влезеш!
L