Прекрасна лятна сутрин. Сутрин, в която да се отдадеш на спокойно съзерцание от брега на басейна. Небето синее, слънцето се мотае някъде ниско над хоризонта и въздухът е приятно свеж… Чудесен начин да посрещнеш рождения си ден.
Затова двамата отиваме до близкия басейн, да погледаме четвъртата тренировка по плуване на дъщеря ни.
Треньорката се оказва слаба женичка с рижавееща коса и толкова много лунички по лицето, че светлите петна под тях са малцинство. Още щом ни вижда с кое от децата говорим, ни поздравява:
- Здравейте! Честит рожден ден! Ето на кого прилича дъщеря ви – има същите дълги крака и къс труп като татко си! (Как да не се изчервиш!)
Питаме как се справя детето и обясняваме, че като малка е ходила на тренировки 2-3 месеца.
- Ами да! Личи си, че е орибена! (Тая дума не я знаех, честно!) Държи се чудесно във водата!
Тъкмо си мислим, че с това запасът от комплименти е изчерпан, но се започва едно изреждане на положителни качества, та чак се чудим дали става въпрос за нашата дъщеря или за някоя прикрасна непозната:
- Тя е толкова упорита! Другите деца се разсейват и все гледат да си дават почивка, а тя не се спира, докато не си изплува дължините! Ако продължава по този начин, непременно ще се представи добре на състезанието. Със сигурност ще постигне успехи! И на сушата се движи толкова грациозно, съвсем необичайно за възрастта й… (Тук вмятам, че е тренирала малко художествена гимнастика, нищо че фигурката й е далеч от тези на гимнастичките)
- Ааааа, и за това сте се погрижили, значи! Много е грациозна и може да се пробва и в синхронното плуване! Няма проблем да тренира и двете. Много от момичетата ни го правят – вижте ги – тренират ей там. (Хвърляме един поглед към русалките, даааа…) Помислете си!
Тръгваме си от басейна силно развеселени. Тази жена си е сбъркала професията. Трябва да работи в областта на рекламата. А може би това е първото, на което ги учат в спортния ВУЗ?
L&R