Прекарах две седмици из Западна Европа. Като турист естествено обикалях и разглеждах центровете на градовете, музеите, въобще местата, където се съхранява красивото, естетичното, където всяка община се старае да поддържа чистота и ред. Въпреки това, по някои малки детайли можах да си съставя някаква картинка за живота и хората там.
Бях в Амстердам и Хага, Холандия, в Брюксел, Белгия и в Дюселдорф, Германия. Май има нещо вярно в това, че колкото по- на север се отива, толкова по-дисциплинирани, спретнати и подредени стават хората.
Холандия ми направи най-добро впечатление. Не видях един боклук край магистралите, в градовете или където и да е. Нямаше летящи по вятъра хартийки и найлонови торби. Всъщност в магазина за хранителни стоки не получаваш торба за покупките си. Кашоните, с които са били опаковани стоките, са струпани на определено място и всяка домакиня си избира някое с подходящ размер за покупките си, които после ще откара до вкъщи с колата си, а самия кашон ще бъде върнат като стара хартия. Това ми хареса. Вярно, че не може да се приложи веднага и у нас, но е истинска грижа за околната среда. И ми е странна идеята на софийската община да опакова отпадъците. Защо не ги рециклират? Толкова ли сме богати, че да вадим от обращение потенциални суровини?
Слизайки на юг към Белгия веднага се забеляза по-живия южняшки дух – в градовете клаксоните на колите не млъкваха, нещо невиждано в Холандия, дори когато коли и автобуси трябва да изчакват или пъплят зад някой велосипедист. Колкото и да е красива столицата на Европа – Брюксел, не можа да скрие бедните си квартали за емигранти, с мърляви къщички с опадала мазилка и графити по стените. В парковете, които не са непосредствено в центъра, цари кочина, невиждана от мен в България. Явно всеки белгиец, който реши да се припече на жежкото юнско слънце се чувства свободен да си остави пликчетата и бутилките да се търкалят по тревата. И когато всички си тръгнат, гледката е кошмарна.
Дюселдорф се слави, че центърът му представлява “най-дългия бар в света”, поради множеството заведения, следващи едно след друго. Личи си, че дюселдорфчани не са идвали в България. Иначе нямаше да си приписват такава титла. А прочутата немска точност се оказа поредния мит, дължащ се на присъствието на часовник на фасадата на всяка сграда. Районите извън центъра, в близост до гарата, силно напомняха атмосферата на нормален български град, а закъснението на влака не впечатли никого.
Затова сега, когато отново съм в България и като наркоман вдъхвам аромата на липите, залял целия град, си мисля, че наистина имаме много голям туристически потенциал, и той няма нищо общо с хотелските гета по комплексите, а с красотата на страната ни, с дълголетната ни история, с оригиналната архитектура, която само трябва да блесне, чиста и подредена пред погледите на тези, които ни посещават. Още средновековните пътешественици описват българите като хора, чисти, спретнати и трудолюбиви. Не е нужно много, за да бъдем отново такива. Не е виновна само държавата за вида на градовете ни. Много, наистина много може да се направи дори и от децата, за да живеем в едно по-добро място и да спрем да завиждаме на европейците. Защото и средния европеец, също като нас, бърза за работа рано сутрин, ходи да пазарува, готви, гледа децата си, изплаща жилището и колата си и недоволства от политиците си. Но дали доброволно или доброзорно – полага грижи за мястото, където живее. Мисля, че си струва да опитаме и ние.
Л.